В анализ, публикуван от „Труд“ на 1 октомври 2026 г., Тодор Токин оспорва твърдението, че Петър Стоянов е загубил президентските избори през 2001 г. въпреки широка партийна подкрепа. Авторът изрично представя текста като личен прочит и свидетелство за тогавашната кампания.
Според Токин СДС е поддържал двусмислена позиция към кандидатурата. Той пише, че партията е определяла Стоянов като независим кандидат и едва след първия тур е призовала избирателите си да гласуват за него, когато десният електорат вече е бил разединен.
Анализът разглежда и поведението на НДСВ, което според автора формално е подкрепило Стоянов, но не е дало ясен практически знак към своите избиратели. Токин посочва още, че ДПС е издигнало Ренета Инджова, а Богомил Бонев, Жорж Ганчев и Петър Берон също са участвали като кандидати извън левицата.
В публикацията са цитирани резултати от първия тур: 36,39% за Георги Първанов, 34,95% за Петър Стоянов и 19,27% за Богомил Бонев. Авторът твърди, че четирима кандидати в център-дясното пространство са събрали общо 28,66% и така са ограничили подкрепата за Стоянов.
Като допълнителна гледна точка Токин цитира спомен на бившия депутат Христо Марков, според когото националните ръководства на СДС, НДСВ и други партии не са желаели втори мандат за Стоянов. Това е ретроспективна оценка, представена в анализа, а не независимо потвърдено заключение.
В края на текста авторът описва церемонията по предаването на президентския пост на 22 януари 2002 г. По неговия разказ около 30–40 души са посрещнали Георги Първанов, а близо хиляда са изпратили Петър Стоянов. Публикацията е единственият предоставен източник и изложените интерпретации не са независимо потвърдени в рамките на тази проверка.
