Структурирана програма за бързо ходене може да намали физическата крехкост при възрастни хора, показва изследване в района на Чикаго. След 16 седмици почти 70% от участниците в групата с високоинтензивно ходене показват подобрение по използваните показатели за крехкост. Подобрение има и при хората, които ходят спокойно, но според отчетените резултати рискът от физическа крехкост е почти три пъти по-нисък при насърчаваните да ходят по-бързо.

В проучването участват обитатели на 14 жилищни комплекса за възрастни хора с различен социално-икономически профил. Средната им възраст е около 79 години, повечето първоначално водят предимно заседнал живот, а близо две трети използват бастуни или проходилки. Всички са оценени като хора с предкрехкост или крехкост чрез показатели като умора, апетит, сила на захвата и затруднения при ходене на кратки разстояния или изкачване на стълби.

Участниците са разпределени на случаен принцип в две групи. И двете имат по три 45-минутни тренировки седмично, като първият месец е за постепенно привикване към ходенето и увеличаване на натоварването. След това едната група е инструктирана да ходи спокойно, а другата — да ускорява крачката възможно най-много, без да застрашава безопасността си, с цел достигане на над 70% от максималната сърдечна честота. Изследователски асистенти дават стандартизирани насоки за по-бързо ходене.

Освен по-голямото намаляване на крехкостта, при по-интензивно трениращите е отчетено по-голямо подобрение в скоростта на ходене и изминатото разстояние. Те правят и почти 1000 крачки повече дневно в сравнение с участниците, които ходят спокойно. За сравнение, според представените данни възрастните хора с изразена физическа крехкост правят средно под 2000 крачки дневно.

В над 3300 тренировъчни сесии е регистрирано едно падане, пряко свързано с програмата, без нараняване. Данните се отнасят до конкретната структурирана програма с постепенно натоварване и насоки от изследователския екип.

Физиотерапевтът Маргарет Данилович, водещ автор на научната публикация, смята, че нагласите към стареенето могат да ограничат възможностите за подобрение. Тя дава пример със заниманията за възрастни хора, провеждани в седнало положение, и обяснява, че стремежът към щадящо натоварване може да ги лиши от упражненията, необходими за подобряване на състоянието им. При набирането на участници някои жилищни комплекси отказват да се включат заради опасения, че интензивната програма е опасна.

Данилович посочва и практически пречки пред по-широкото прилагане на подобни програми. Груповите занимания в жилищните комплекси може да нямат достатъчно персонал за индивидуални насоки и насърчаване. Застрахователните планове може да покриват физиотерапия, но тя обикновено е насочена към рехабилитация и възстановяване на основната подвижност, а не към изграждане на сила и издръжливост.

Данилович насърчава възрастните хора след консултация с лекаря си да опитват да надхвърлят обичайното си ниво на комфорт — например като ускорят малко крачката по време на разходка. Според нея дори хора на 80 и 90 години имат потенциал да станат по-силни, да се движат по-добре и евентуално да преодолеят физическата крехкост.