Публичните дружества в България, които не са микро-, малки или средни предприятия, трябва да въведат мерки, гарантиращи най-малко 33% участие на по-слабо представения пол сред всички членове на управителния и надзорния съвет или на съвета на директорите. Изискването беше представено от Деница Величкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на форума All on Board.

Европейските изисквания са транспонирани в Закона за равнопоставеност на мъжете и жените с промени, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 88 от 25 септември 2026 г. Дружествата са задължени да публикуват на сайтовете си информация за представителството на половете в ръководните си органи. Ако целта от 33% не е постигната, трябва да оповестят причините и предприетите мерки.

По думите на Величкова контролът няма да се ограничава до численото представителство, а ще обхваща и информацията за политиките и мерките за съответствие. Първото отчитане е предвидено през 2027 г. за отчетната 2026 г. КФН трябва да публикува първия списък на дружествата, постигнали законовата цел, до 30 юни 2027 г.

Според данните на КФН към септември 2026 г. жените са 29,3% от членовете на управителните органи на дружествата, допуснати до търговия на основния пазар, при 29,4% през 2025 г. Отделният показател за дела на жените на управленски позиции в България е 41,5% за 2025 г.

Форумът All on Board е организиран от Българския фонд за жените в партньорство с Френския институт в България. В панела „Кой взема решенията?“ участниците подчертаха, че напредъкът не се измерва само с броя на жените в ръководните органи, а и с реалното им влияние върху стратегическите решения и разпределението на ресурсите и капитала. Те откроиха риска от създаване на формални управленски позиции, които покриват числените показатели, но не осигуряват участие във вземането на решения. „Жените не трябва непрекъснато да доказват, че заслужават мястото си“, заяви Величкова.