Двойният ауспух често се възприема като знак за по-мощен автомобил, но външният вид не е доказателство за по-добри характеристики. Два видими накрайника могат да придадат спортно излъчване, без да променят съществено начина, по който отработените газове напускат двигателя.

При истинската двойна изпускателна система газовете преминават по два отделни пътя, вместо целият поток да бъде насочен през една тръба. Според CarScoops това може да улесни отвеждането им и постъпването на повече въздух в двигателя, особено при високи обороти, но само ако моторът и останалите компоненти могат да се възползват от по-големия поток.

Много серийни автомобили с два накрайника всъщност използват една основна изпускателна тръба, която се разделя едва след заглушителя. При такава конфигурация визуалният ефект е водещ, а потенциалната полза за мощността е значително по-малка, отколкото при две отделни линии.

Самата подмяна на единичната система с двойна не добавя автоматично конски сили. Значение имат диаметърът на тръбите, броят и формата на извивките, заглушителите, катализаторите, подаването на гориво и настройката на двигателя. Ако тези елементи не са съгласувани, промяната може да не донесе очаквания резултат.

Добре проектираната единична система може да работи по-добре от лошо изпълнена двойна конфигурация. Затова изборът не бива да се основава единствено на броя на накрайниците: по-важни са конкретният двигател, размерите на системата и качеството на цялостната настройка.

Практическият извод е, че трябва да се прави разлика между декоративно разделен изход и реална двойна система. Преди подобна модификация собственикът трябва да прецени дали автомобилът има техническата възможност да използва допълнителния поток, вместо да приема спортната визия като обещание за повече мощност.