Германия променя дългогодишния си предпазлив подход към търговските отношения с Китай. Според Deutsche Welle нарастващият натиск върху ключови германски отрасли е накарал Берлин да подкрепи по-твърди защитни мерки на Европейския съюз въпреки риска от китайски ответни действия.

Германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон са изпратили съвместно писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В него те искат нов механизъм, който да позволява ограничаване на достъпа на търговски партньор до единния пазар на ЕС, ако нелоялните практики продължат.

Предложението е насочено към държави, които според писмото умишлено подкопават справедливите пазарни условия чрез политически или икономически средства. Инициативата показва сближаване между Берлин и Париж около идеята, че ЕС трябва да може да защитава по-решително индустриалната си база.

Китайското министерство на търговията предупреди, че Европа ще „понесе последствията“, ако приеме подобен план. По данни на DW предупреждението е отправено в момент, когато в Пекин се провеждат важни търговски разговори между ЕС и Китай.

Промяната е значима, защото германските власти дълго избягваха по-остър курс поради опасения, че ответни мерки могат да засегнат износителите. Преди пандемията от COVID-19 германската индустрия печелеше от икономическия възход на Китай, но сегашната конкуренция поставя различен въпрос пред Берлин: дали бездействието вече не носи по-голям риск.

Ноа Баркин, старши съветник за Китай в Rhodium Group, коментира пред DW, че заплахите пред германския експортен модел са убедили Мерц и най-близките му съветници, че ползите от действия надвишават разходите от бездействието. Така спорът вече не е само за отношенията с Пекин, а и за инструментите, с които ЕС може да отговори на натиска върху европейското производство.