Затоплянето, причинено от човешката дейност, може да е прекъснало зараждащо се заледяване според изследване, публикувано на 22 октомври в Science. Екипът е възстановил историята на ледената шапка Барнс в Канада и разглежда повторното ѝ разрастване като възможен ранен етап на нов глациален период.

Барнс се намира в централната част на Бафинова земя, в канадската територия Нунавут. Тя е последният остатък от Лаврентийския леден щит, който при максималния си обхват преди около 20 000 години е покривал почти 30 процента от Северна Америка и е достигал на юг до днешния щат Илинойс.

Според реконструкцията ледената шапка е достигнала най-малкия си размер преди около 3600 години и е започнала отново да нараства преди около 2000 години. Разширяването е продължило до края на 50-те години на XX век. През следващото десетилетие ледът е започнал да отстъпва: по-високите летни температури са довели до загуби на лед, по-големи от зимното натрупване.

За да проследят тези промени, изследователите са използвали растителност, запазена под леда. За разлика от плъзгащите се ледници, Барнс е замръзнала към скалното си легло. При разширяването си тя е покривала и съхранявала мъховете по края си, вместо да ги смачква. Радиовъглеродното датиране на освободената от леда мъртва растителност показва кога тя е загинала под настъпващия лед.

Екипът, ръководен от палеоклиматолога Николас Йънг от Колумбийския университет, е изследвал и натрупването на форма на берилий в оголените скали и околните валуни. То позволява да се установи кога скалите са били изложени на атмосферата и космическите лъчи. В съчетание с датирането на растителността този метод разкрива ранните стъпки на повторното разрастване на леда.

През последните 2,6 милиона години Земята редува глациални периоди с обширни ледени щитове и междуледникови периоди. Последният глациален период е приключил преди около 11 700 години, а днес планетата е в междуледниковия период холоцен. В този контекст учените тълкуват нарастването на Барнс като възможно начало на ново заледяване, а не като вече развит глациален период.

В придружаващ коментар към изследването Шон Маркот от Университета на Уисконсин в Мадисън, който не е участвал в него, посочва, че началото на ново заледяване обикновено се смята за малко вероятно през следващия очакван цикъл. По думите му колко глациални цикъла ще бъдат пропуснати зависи от бъдещите въглеродни емисии и решенията на човечеството.