Победата при Лозенград през октомври 1912 г. идва само дни след началото на Балканската война и подхранва усещането, че националното обединение е близо. Според исторически обзор на д-р Ясен Тодоров между 9 и 11 октомври по стар стил българската армия разгромява османските сили и превзема града — успех, който допълнително засилва вече обхваналото страната въодушевление.

Войната срещу Османската империя тогава се възприема като естествено продължение на Съединението от 1885 г. и обявяването на Независимостта през 1908 г. Описаната обществена атмосфера съчетава дълго сдържана надежда, патриотичен плам и почти религиозна увереност, че решителният момент е настъпил. Хората тръгват към фронта „като на сватба“, майки благославят синовете си по гарите, а младежи се записват доброволно още преди да бъдат повикани.

На този фон всекидневник „Утро“ е представен не само като хроникьор, но и като участник във формирането на обществените нагласи. Непартийният му облик и широката читателска аудитория му дават възможност да превръща военните вести в споделено преживяване. В продължение на 13 месеца страниците му проследяват прехода от съюзническия устрем към езика на вътрешнобалканския разрив.

Именно двойната роля на изданието е водеща в обзора: „Утро“ отразява колективните надежди, но същевременно ги ускорява и изостря. Така печатът не остава пасивно огледало на войната. Подборът и тонът на публикациите участват в изграждането на образи на съюзници, противници и национална кауза, които се променят заедно с хода на конфликтите.

Само година след първоначалния подем обществената картина вече е коренно различна. Бившите съюзници се оказват противници, а очакването за общо освободително дело отстъпва пред братоубийствения сблъсък. На 16 септември 1913 г. България подписва Цариградския мирен договор с Османската империя, който урежда границата в Тракия — финален ориентир в резкия обрат, проследен в материала.

Историята на „Утро“ през тези месеци показва колко бързо военният възторг може да се превърне в разочарование и враждебност. Изданието остава свидетелство за променливия обществен език на епохата, но обзорът поставя и по-неудобния въпрос за отговорността на масовия печат, когато той не просто описва, а усилва настроенията около война.

Изводите се основават на един исторически обзор и нямат независимо потвърждение в предоставената изследователска база. Затова оценките за влиянието на „Утро“ следва да се четат като теза на автора на обзора, а не като окончателно установен извод за ролята на всекидневника през Балканските войни.