В авторски коментар, публикуван от „Труд“ на 3 октомври 2026 г., доц. д-р Йордан Величков разглежда темата за останките на цар Самуил през призмата на националното единство и отношенията между България и Гърция.
Основната му теза е, че предаването на останките от Гърция е резултат от последователната и добронамерена политика на българските правителства към южната съседка през последните десетилетия. Величков призовава заслугата да не се свежда до партийна оценка, а да се разглежда като общонационално усилие.
Авторът поставя случая в по-широк контекст на българо-гръцките отношения. Той описва външната политика на София към Атина като насочена към сътрудничество и взаимно доверие и припомня българската инициатива за Балкани без ядрена зона.
В историческата част на коментара Величков се връща към Балканската война. Според неговия прочит българската страна е пренебрегнала гръцките настоявания в двустранния договор да бъдат включени конкретни клаузи за разпределение на териториите, отвоювани от Османската империя.
Величков отправя остра критика към Фердинанд за отказа му да приеме подобни териториални клаузи. Авторът твърди, че тази позиция е насочила Атина към съюз с Белград и е довела до тежки последици за България.
В заключение той определя решението на гръцкото правителство за останките на цар Самуил като признание за българската национална принадлежност на владетеля. Тази оценка е част от позицията на автора, който свързва случая и със съвременния спор около македонизма.
Публикацията е обозначена от „Труд“ като коментар. Изложените исторически оценки и политически квалификации са представени като тези на Величков, без да се приписва независима потвърденост от втори източник.
