Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард определи енергийната криза, свързана с конфликта в Близкия изток, като най-непосредствената заплаха за европейската икономика. В интервю за La Croix, публикувано от ЕЦБ на 30 септември, тя заяви, че кризата оказва натиск както върху цените, така и върху икономическия растеж.
По думите на Лагард приоритетът на ЕЦБ остава ценовата стабилност. Централната банка не може да увеличи предлагането на петрол и газ, но задачата ѝ е да не позволи на поскъпването и недостига на енергия да се пренесат трайно в икономиката и да ускорят инфлацията.
Лагард призна, че повишаването на лихвите може да натежи върху финансирането и растежа. Затова, според нея, ЕЦБ следи внимателно силата на икономическата активност, преди да предприеме действия. Тя посочи, че институцията се ръководи от фактите и е готова да коригира курса си при промяна на обстоятелствата.
Според президента на ЕЦБ европейският икономически модел е разклатен едновременно в три направления. Достъпът до евтина руска енергия е прекъснат, Китай вече конкурира европейските компании на водещи пазари, а сигурността, осигурявана от Съединените щати, е поставена под съмнение.
Лагард отчете и грешка в преценката на ЕЦБ през 2021 г., когато енергийният шок е бил смятан за временен и не е последвала незабавна реакция. По думите ѝ институцията не е предвидила взаимното усилване на кризите, резкия скок на търсенето след пандемията и начина, по който Русия е намалила газовите резерви.
Като част от по-широкия европейски отговор Лагард призова за задълбочаване на съюза на капиталовите пазари, така че европейските спестявания да финансират повече инвестиции. Тя подчерта, че отделните страни от ЕС са твърде малки спрямо Съединените щати, Китай и Индия, но общият европейски глас има тежест.