На 3 октомври в Латвия ще се проведат избори за 15-ия Сейм. Вотът идва при променена партийна картина, в която традиционните политически сили, свързвани с представителството на рускоезичните общности, са загубили голяма част от предишното си влияние.
Според септемврийските рейтинги, цитирани от „Фрогнюз“, седем политически сили се борят за места в парламента. За влизане в Сейма партиите трябва да преминат изборния праг от 5 процента.
Алиансът „Суверенна сила/Млади латвийци“ и партията „Латвия на първо място“ активно се конкурират за политическото наследство на бившите партии, определяни като „руски“. Съперничеството между двете формации е сред централните теми на кампанията.
Залогът е значим, тъй като близо 35 процента от латвийските граждани говорят руски у дома, посочва публикацията. В същото време традиционните „руски“ партии, сред които най-вече „Центърът за хармония“, остават под петпроцентния праг според цитираните рейтинги.
Разделенията около гражданството, руския език и съветското минало оформят този партиен модел след възстановяването на независимостта на Латвия през 1991 г. Определението „руски партии“ е използвано за сили, представляващи предимно рускоезични общности, макар сред лидерите и избирателите им да има хора от различни националности.
Още при избора на петия Сейм през 1993 г. рускоезичното политическо представителство се развива в две посоки. Листата „Хармония за Латвия, възраждане на националната икономика“, водена от Янис Юрканс, печели 13 от 100 места, а „Равни права“ получава седем места.
Преди изборите през 1998 г. Партията на народното съгласие, „Равенство“ и социалистите формират алианса „За правата на човека в обединена Латвия“, към който се присъединява и Руската партия. Поради проблеми с регистрацията блокът участва под името Партия на народното съгласие и печели 16 места.
