Домашният интернет обикновено разчита на две основни задачи: сигналът от доставчика трябва да бъде преобразуван, а след това данните да бъдат насочени към правилното устройство. Тези задачи могат да се изпълняват от отделни модем и рутер или от комбиниран гейтуей.

Модемът осигурява връзката между линията на доставчика и цифровата домашна мрежа. Името идва от „модулатор-демодулатор“, а устройството преобразува сигналите от кабелна или телефонна линия във форма, която свързаните устройства могат да използват, и извършва обратното преобразуване при изпращане на данни.

При изцяло оптична връзка ролята на модема може да бъде поета от оптичен мрежов терминал, известен като ONT. От практическа гледна точка той изпълнява сходна задача, като осигурява прехода между мрежата на доставчика и оборудването в дома.

Рутерът насочва трафика между устройствата у дома и интернет. Така заявката от телефон, лаптоп или друго свързано устройство достига до мрежата, а полученият отговор се връща към правилния получател. Рутерът има и други отговорности по управлението на домашната мрежа.

Гейтуеят съчетава функциите на модем и рутер в едно устройство. Това намалява броя на отделните кутии и кабели, но не променя основното разделение на задачите: едната част комуникира с линията на доставчика, а другата организира обмена на данни в локалната мрежа.

Доставчиците често предлагат такова комбинирано оборудване, а при някои планове за него може да се начислява наем. Ако има месечна такса, покупката на собствено съвместимо оборудване може да спести пари с времето. Дори когато устройството е включено в плана, собствената техника може да осигури повече възможности и гъвкавост.

Практичният избор зависи от начина, по който е изградена връзката. Най-важното разграничение е функционално: модемът или ONT свързва дома с мрежата на доставчика, рутерът разпределя трафика, а гейтуеят обединява тези роли. Познаването на разликата улеснява както отстраняването на проблеми, така и преценката за какво точно се плаща.