Най-богатите 0,1% от населението на света — около 8 млн. души — генерират повече въглеродни емисии от най-бедните 3,5 млрд. души, взети заедно. Това сочи нов анализ на „Оксфам“, публикуван преди конференцията на ООН по климата COP31 в Турция. Според организацията свръхбогатите печелят и от подготовката за климатични бедствия и възстановяването след тях.

Според анализа емисиите на тази най-богата група са над три пъти повече от общите емисии на 1,3 млрд. жители на Африка на юг от Сахара. „Оксфам“ оценява приноса на човек от най-богатите 0,1% за днешните екстремни горещи вълни като близо 400 пъти по-голям от този на човек от най-бедната половина на човечеството.

За по-широката група на най-богатия 1% организацията посочва отговорност за 20% от глобалното затопляне от 1990 г. насам. По нейните изчисления емисиите на човек от тази група са 100 пъти повече от тези на човек от най-бедната половина на човечеството.

„Оксфам“ прогнозира, че само една година емисии на най-богатия 1% ще доведе до 1,9 млн. допълнителни смъртни случая, свързани с горещините. Според оценката 78% от тези случаи ще бъдат в държави с ниски и по-ниски средни доходи, на които се падат едва 8% от световните емисии. Анализът предвижда и близо 53 трилиона долара щети до 2050 г. от емисиите на най-богатия 1%.

Като пример за неравенството организацията посочва частната авиация. Според нейния анализ на данни за проследяване на частни самолети тези машини общо отделят за две секунди повече въглеродни емисии, отколкото човек от най-бедната половина на човечеството генерира за година.

Новият индекс „Унищожаване и възстановяване“ (Destroy & Rebuild Index) на „Оксфам“ включва 217 корпорации, които печелят както от отрасли, допринасящи за климатичните промени, така и от подготовката за бедствия, възстановяването и реконструкцията след тях. Според доклада инвестиционните компании „БлекРок“ (BlackRock) и „Вангард“ (Vanguard) имат вложения в 92% от тези корпорации, като общият размер на инвестициите им надхвърля 1 трилион долара.

В анализа се очаква световният пазар за възстановяване след бедствия да нарасне от 70 млрд. до 92 млрд. долара годишно до 2029 г. Организацията предупреждава и че бедствията все по-често се използват за прокарване на политики, задълбочаващи неравенството: приватизация на обществени услуги и мерки срещу климатичните промени, завземане на земя, дерегулация и данъчни облекчения за най-богатите.

Изпълнителният директор на „Оксфам Интернешънъл“ Амитаб Бехар противопоставя възможностите на свръхбогатите да се защитят чрез високотехнологични подземни убежища, частни противопожарни екипи и частни застраховки на загубите на домове, реколта и поминък за останалите. По думите му изчерпването на спестяванията след бедствие прави засегнатите още по-уязвими при следващото.

Според анализа смъртните случаи при наводнения са седем пъти повече в държавите с по-голямо неравенство. „Оксфам“ предупреждава също, че до 2050 г. климатичната криза може да принуди до 1 млрд. души — около 10% от световното население — да напуснат местата, на които живеят. Повечето от тях ще бъдат в страните от Глобалния юг.

Към правителствата, които ще участват в COP31, „Оксфам“ отправя призив да накарат богатите замърсители да плащат и да намалят бързо и значително въглеродните си емисии. Сред предложенията са постоянни данъци върху богатството и доходите, постоянен данък върху компаниите за изкопаеми горива и по-високи наказателни данъци върху луксозни стоки с големи емисии, като частните самолети.

Организацията настоява и за значително повече климатично финансиране за страните от Глобалния юг, с приоритет за публични безвъзмездни средства вместо заеми, които увеличават дълговата тежест. Тя призовава средствата за адаптация към климатичните промени да бъдат утроени до 2035 г. Сред останалите препоръки са рязко намаляване на неравенството между и вътре в държавите, изграждане на устойчива на климатичните промени публична инфраструктура и ограничаване на корпоративното влияние върху спешните мерки, възстановяването и продоволствените системи при бедствия.