Облеклото на външната министърка Велислава Петрова се оказва по-обсъждано от дипломатическите ѝ послания. Повод за особено остри реакции е рокля с паднало рамо, носена при среща с турския ѝ колега Хакан Фидан, посочва публикация на „24 часа“.

Спорът показва колко лесно външният вид на жена на висок държавен пост може да привлече вниманието наред с работата ѝ. Критиката към една кройка вече не остава само в полето на етикета, а става част от публичния разговор около политическото представителство.

Строгият дрескод за жените в политиката постепенно отстъпва. Ако Маргарет Тачър се разпознаваше по костюмите и перленото колие, Мадлин Олбрайт превърна брошките в дипломатически език, а Ангела Меркел наложи сакото с панталон като своя униформа, днешните лидери си позволяват повече свобода.

Промяната личи и в европейската политика, където комфортът и цветът все по-често са част от публичния образ. Джорджа Мелони демонстрира увереност чрез кройките и тоновете на костюмите си, а появата на политици със слингове за бебета в пленарни зали разширява представата за допустимо облекло.

По-свободният подход не е ограничен до изборните длъжности. Йорданската кралица Рания, представяна като модна икона, позира с тениска и класически дънки за 56-ия си рожден ден.

На този фон реакциите към Петрова се вписват в сравнение между по-острите коментари у нас и по-разчупения дрескод, описан в примери от други страни. Дебатът за дрехите може да бъде разговор за протокол и представителност, а в случая кройките на министъра са по-коментирани от дипломацията ѝ.