Проливите Ормуз и Баб ел-Мандеб свързват ключови морски маршрути между Арабско море, Червено море и Индийския океан. Затова тесните водни пътища от векове привличат търговски интереси, военноморски сили и държави, които се стремят да влияят върху движението на кораби и стоки.

Един от ранните примери за външно морско влияние идва от Китай при династията Мин. През 1405 г. адмиралът, изследовател и дипломат Джън Хъ започва първата от седем експедиции в Индийския океан начело на флот от над 300 плавателни съда. Около 1414 г. той достига Ормуз, а по-късно и Аден, преминавайки през Баб ел-Мандеб към Червено море.

Китайското присъствие не установява пряк контрол над проливите. То изгражда търговско влияние чрез съчетание от военноморска мощ и дипломация — модел, различен от последвалите европейски опити за овладяване на пристанища, острови и крайбрежни опорни точки.

Португалия насочва силите си към Ормуз в началото на XVI век и превръща островната крепост в опора по пътя между Индийския океан и Персийския залив. Португалското господство обаче приключва през 1622 г., когато местни и външни съперници променят баланса около пролива.

През XIX век Великобритания изгражда позиции около Баб ел-Мандеб чрез Аден и остров Перим, за да защити морската връзка към Индия. От другата страна на теснината Франция развива присъствие в района на днешен Джибути. Така проливът се превръща не само в проход, но и в линия на колониално съперничество.

Деколонизацията постепенно прекратява прекия европейски контрол: британското управление в Аден завършва през 1967 г., а територията под френско управление получава независимост като Джибути през 1977 г. Историческата последователност очертава общ извод — военноморската сила може да осигури опорни точки край Ормуз и Баб ел-Мандеб, но не гарантира постоянно господство над тях.

Стратегическата стойност на двата пролива се определя от географското им положение. Всеки опит за блокиране, ограничаване или военно обезопасяване на преминаването има последици далеч извън региона, защото засяга маршрути, по които се движи жизненоважна част от световната търговия.