Останки, които археологически, антропологични и исторически данни свързват с цар Самуил и неговата династия, предстои да бъдат върнати в България на 3 октомври, пише проф. Спас Ташев в анализ за „Труд“. Авторът определя събитието като възможност спорната идентификация да бъде проверена с методите на съвременната наука.
Скелетът, определен от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос като принадлежащ на Самуил, е открит в базиликата „Св. Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро. В южния кораб на храма са намерени четири привилегировани погребения, които Муцопулос свързва с владетелското семейство на Комитопулите.
Според представените в публикацията данни гробът е бил непокътнат, а мъжкият скелет е бил покрит със скъпа копринена златотъкана материя. Намерени са и фрагменти от плетена ризница — обстоятелства, тълкувани като белези за висок обществен ранг и воински статут.
По костите е установена стара тежка травма на лявата ръка, зараснала неправилно приживе. Анализът съпоставя находката с писмени сведения, че Самуил и синът му Гаврил Радомир са били тежко ранени в битката при река Сперхей през 996 г., но подчертава, че травмата сама по себе си не доказва самоличността.
Муцопулос достига до идентификацията след продължително проучване на археологическите, антропологичните и историческите данни. През 1984 г. той публикува специално изследване за гроба на цар Самуил в базиликата „Св. Ахил“, след като първоначално представя резултатите от разкопките без окончателна идентификация.
Заедно с останките, свързвани със Самуил, трябва да бъдат предадени и находки от още два саркофага. В анализа те са отнесени към Гаврил Радомир и други представители на владетелското семейство, вероятно и към Йоан Владислав, а българската страна е обявила намерение за съвременни научни изследвания.
Сред възможните проверки са генетични, радиовъглеродни, антропологични и изотопни анализи. Установяване на връзка баща–син между останките, приписвани на Самуил и Гаврил Радомир, би подкрепило археологическата хипотеза, но към момента липсва пряк именен идентификатор и заключението не бива да се представя като абсолютна сигурност.
