Всеки освободен квадратен километър и всеки пленен руски военнослужещ имат значение за Украйна, но сами по себе си не дават пълна картина на войната. Според разглеждания анализ териториалните промени са видимият пласт на конфликта, но не непременно и неговият стратегически център.

Основната теза е, че Кремъл използва завладените територии и резултатите на бойното поле, за да представя войната като успешна пред руската публика. Териториалните придобивки имат политическа стойност и според тази интерпретация служат като средство за легитимиране на курса на Москва.

По-дълбоката цел, изложена в анализа, е Украйна да бъде поставена в политическа зависимост. Подобен резултат не предполага непременно пълна окупация на страната и може да бъде преследван продължително. Като редакционен извод това би могло да включва военен натиск, отслабване на държавата и ограничаване на способността ѝ самостоятелно да определя външнополитическия си курс.

Тази рамка свързва войната с по-ранни позиции на Владимир Путин за мястото на Русия в международната система, включително изявите му в Мюнхен през 2007 г. и Букурещ през 2008 г. Наличният откъс обаче е прекъснат и не позволява независимо да се установи по-широкото твърдение, че Москва цели възстановяване на сфера на влияние и пренареждане на европейската архитектура за сигурност.

От тази гледна точка отделните успехи на украинската армия са важни, без автоматично да променят стратегическата посока на конфликта. В редакционен прочит оценката за развитието на войната може да отчита и устойчивостта на украинските институции, политическата независимост на Киев и дългосрочната подкрепа от партньорите му.

Тезата има значение и за начина, по който се обсъждат бъдещи преговори. Като редакционна хипотеза, ако целта на Москва е политическо подчинение, договореност, ограничена само до контрола върху територии, не би премахнала непременно причините за конфликта, а трайното уреждане би зависело и от гаранции, които запазват суверенитета и свободата на избор на Украйна.