Историкът проф. Георги Николов определи пренасянето в България на тленните останки, свързвани с цар Самуил и негови родственици, като събитие с историческа стойност. В интервюта за „24 часа“ и Би Ти Ви, цитирано от „Труд“, той постави акцент върху необходимостта церемонията да бъде последвана от научни изследвания.
По думите му останките, приемани за тези на Самуил, са били запазени в саркофаг, който не е бил отворен от грабители, докато костите в други два гроба са разбъркани. Николов посочва, че археологът Николаос Муцопулос е предложил хипотезата за самоличността на погребаните в съседните гробове, но тя не бива да се представя като окончателно доказан факт.
Историкът предлага костите да бъдат подложени на антропологични, генетични и биологични анализи. Според него ДНК изследване би могло да покаже евентуални родствени връзки между останките, а съвременните методи могат да дадат сведения за заболявания, хранене и външния вид на погребаните.
Николов допуска, че в четвъртия гроб може да са били погребани или препогребани родителите на Самуил и брат му Давид. Той свързва тази версия с надписана плоча, част от която по-късно е открита в село Герман, но представя заключението си като лично предположение.
За реакциите в Република Северна Македония историкът изрази очакване за негативно отношение и отправи остри критики към публичната среда там. Това е оценка на Николов, а не независимо установен факт. Той добави, че ако Самуил е приеман там за праотец, представители на страната би следвало да участват в отбелязването на събитието.
Според Николов паметта за владетеля трябва да бъде съпътствана не само от поклонение, а и от продължаващо проучване на неговото управление и живот. Той посочи, че изследователската работа върху Самуилова България продължава и че новите анализи на останките могат да помогнат за по-точно разграничаване между доказани данни и исторически хипотези.
