Християнският национализъм във Великобритания се подкрепя в значителна степен от хора, които рядко посещават църква и поставят акцент върху защитата на християнското наследство на страната. Това показва проучване на британския мозъчен тръст Theos, представено от The Guardian.

Изследователите са разгледали нагласите към християнството и британската идентичност и са обособили пет групи сред анкетираните. Най-близо до възгледите на християнския национализъм е групата, наречена от авторите „интеграционисти на идентичността“. Тя представлява 11% от участниците и е най-малката от петте.

В тази група 81% се определят като християни, но само 13% посещават църква всяка седмица. Делът е близък до средното равнище от 11% за всички анкетирани. Данните очертават разлика между заявената религиозна принадлежност и редовното участие в църковния живот.

Други показатели също сочат ограничена религиозна практика: 31% от членовете на групата се молят всяка седмица, а 47% проявяват интерес към Библията. Според представените резултати това поставя защитата на християнската идентичност в различна плоскост от редовното следване на религиозни практики.

Проучването отчита и силно отрицателни нагласи към имиграцията и исляма в тази група. Едва 19% са съгласни, че християнските ценности изискват приемане и подкрепа за търсещите убежище, а 30% подкрепят равнопоставеното третиране на религиите в обществения живот.

Материалът посочва и друга група с висока християнска принадлежност, чиито членове са по-активни в религиозния живот и по-малко враждебни към имиграцията. Наличните данни не дават подробни стойности за нея, но сравнението подсказва, че християнската самоидентификация сама по себе си не определя отношението към миграцията или религиозното многообразие.

Изводите трябва да се четат с уговорката, че представената информация идва от един журналистически материал и не включва самостоятелна проверка на първичния доклад или неговата методология. Затова числата описват съобщените резултати от проучването, а не доказват по-широка причинно-следствена връзка между религията, националната идентичност и политическите нагласи.