Проследяване на съня при повече от 95 000 души установява статистически връзки между моделите на сън и дългосрочния риск от заболявания. Резултатите са представени като част от проучване на Шънчжъ Сун от Столичния медицински университет в Китай и негови колеги, публикувано в PLOS Medicine.

По-голямото количество REM сън — фазата, при която мозъкът е силно активен, а очите се движат бързо под клепачите — е свързано с по-нисък риск от 83 заболявания. Сред посочените примери са сърдечна недостатъчност, деменция и болест на Паркинсон.

Изследването отчита и връзка между по-голямото количество дълбок сън и по-нисък риск от седем заболявания. Сред тях са диабет тип 2 и голямо депресивно разстройство.

Общата продължителност на съня показва нелинейна връзка с риска, като най-ниските стойности са съсредоточени при 6–8 часа сън. При участниците, които спят по-малко от пет часа, е отчетен повишен риск от 37 заболявания.

Данните не означават, че определен режим на сън сам по себе си причинява или предотвратява заболяване. Проучването е наблюдателно и показва асоциации, затова резултатите не бива да се тълкуват като доказателство за пряка причинно-следствена връзка.

Според авторите резултатите дават допълнителни основания да се разглеждат 6–8 часа сън като фактор, свързан със запазването на здравето при хора на средна и по-напреднала възраст. Те посочват като възможно обяснение по-благоприятното разпределение на фазите на съня.