Разследванията за предполагаемо черно тото в българския футбол започват шумно, но често приключват без публично оповестен резултат, твърди „24 часа“. Изданието насочва вниманието към липсата на последваща информация по сигнали за уговорени мачове и към неосъществена пресконференция на Българския футболен съюз, Главна дирекция „Национална полиция“ и Националната агенция за приходите.

Според описаната процедура УЕФА уведомява БФС, когато засече нещо нередно около даден мач. Футболната централа от своя страна сезира правоохранителните органи, тъй като няма правомощия сама да води наказателно разследване. Публикацията твърди, че следват продължителни проверки, за чиито резултати обществото не получава достатъчно информация.

Като пример е посочен спор около мач с участието на „Ботев“ (Пловдив) и „Славия“. По данни на изданието президентът на „Славия“ Венцеслав Стефанов е обвинил хора, свързани с пловдивския клуб, че са потърсили Лазар Марин с цел уреждане на срещата. Тогавашният бос на „Ботев“ Илиян Филипов е отрекъл твърдението и е заплашил със съд. Няма независимо потвърждение на обвинението, нито публично представен извод от евентуална проверка.

Другият откроен случай засяга 46 футболисти, санкционирани заради залози на мачове. „24 часа“ пише, че БФС, ГДНП и НАП са обявили съвместна среща с медиите, тъй като разследването продължавало, но повече от година по-късно такава пресконференция все още се очаква. Част от играчите са платили глобите, а други са прекратили футболната си кариера, се посочва в публикацията.

Липсата на публична развръзка не доказва нито виновност, нито невинност на споменатите лица. Тя обаче оставя без отговор важни въпроси: докъде са стигнали проверките, има ли установени нарушения извън дисциплинарните санкции и защо предварително обявената информация не е била представена пред медиите.

Твърденията се основават на една публикация и не са независимо потвърдени в предоставените материали. Поради това обвиненията за уговаряне на мачове и незаконни залози следва да се разглеждат като неприключили и оспорени твърдения, докато компетентните институции не съобщят проверими резултати.

По-големият проблем, очертан от случая, е отчетността. Когато институциите обявяват действия срещу предполагаеми нарушения, но не съобщават техния изход, възниква информационен вакуум, който подкопава доверието във футбола и в способността на контролните органи да защитят почтеността на състезанията.