Отношенията между САЩ и Китай все по-трудно се побират в рамката на спор за мита и търговски дефицит. Два анализа в български медии описват съперничество, което обхваща веригите за доставки, технологиите и индустриалната политика, без да води до пълно икономическо разделяне.

Actualno.com поставя равносметката в контекста на държавно посещение на Си Дзинпин във Вашингтон, определено от изданието като първото на китайски лидер в САЩ от 2015 г. Според публикацията американският курс от 2018 г. насам включва високи мита, експортен контрол и индустриални мерки с цели от ограничаване на китайския търговски излишък до забавяне на технологичния напредък на Китай.

Един от видимите резултати е спадът на прекия внос от Китай — от около 21,6% от общия внос на стоки в САЩ през 2017 г. до приблизително 9% през 2025 г., посочва Actualno.com. Същият анализ обаче отбелязва, че китайски компоненти продължават да достигат американския пазар пряко или като част от стоки, произведени в трети държави.

Промяната във веригите за доставки не означава непременно изчезване на китайското участие. Според Actualno.com китайските компании са увеличили продажбите и инвестициите си в производствени центрове в трети страни, които ползват по-ниски американски мита, докато част от американските компании са преместили мощности към Индия, Виетнам и Мексико.

Изданието посочва и че китайският търговски излишък при стоките е достигнал рекордните 1,19 трилиона долара през предходната година. Това е представено като знак, че ограниченията на американския пазар не са прекъснали по-широката експортна експанзия на Китай, особено към пазари извън САЩ.

В отделен анализ „Труд“ определя пълното разделяне на двете икономики като нереалистична цел без огромни разходи, тъй като те са твърде големи и дълбоко свързани. Авторът разглежда икономическия натиск като постоянен елемент на преговорите при втората администрация на Доналд Тръмп и описва отношенията като опит за управляемо съперничество.

Общата картина в двете публикации е за адаптация, а не за край на конкуренцията. Делът на прекия китайски внос в САЩ намалява, но производството и търговските потоци се пренасочват, докато Вашингтон и Пекин запазват едновременно натиска и необходимостта от преговори.