Модернизацията на библиотеките в България върви бавно, защото обновяването на читателските пространства зависи от постоянно кандидатстване по проекти. Това заяви Спаска Тарандова, изпълнителен директор на фондация „Глобални библиотеки – България“, в рубриката „Вдъхновяващи“ на Българското национално радио (БНР). Тя настоя за устойчиво финансиране и прилагане на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване.

Тарандова описа нидерландския модел на библиотеката като „дневната на града“: освен книги посетителите намират кафенета, киносалони, пространства за игри, тихи зони за учене и места за подготовка на уроци. Според нея заниманията, които хората вече харесват, могат да ги привлекат в библиотеката и постепенно да събудят интереса им към четенето.

Като български пример тя посочи библиотеката в Бургас, която съчетава кафене, изложбена и дискусионна зона и интерактивен кът за деца. По думите ѝ пространството работи до по-късно и предлага условия за учене, работа и четене.

Тарандова посочи 27 регионални и 16 общински библиотеки в България, които правят стъпки към обновяване. Отделен проблем според нея е мрежата от около 2800 читалищни библиотеки: читалищните настоятелства решават дали да поддържат библиотека и дали средствата да отидат за нови книги или за други дейности. Тя предупреди, че продължителното разчитане само на дарения невинаги осигурява заглавия, подходящи за местните читатели.

По думите на Тарандова Стандартът за библиотечно-информационно обслужване е утвърден през 2015 г., след приемането на закона от 2009 г., но все още не се прилага. В него е заложена книгоосигуреност на глава от населението. Тя посочи разчет за необходимото финансиране между 10 и 12 милиона лева за нови книги и периодични издания според броя на населението. За малките населени места предложи и мобилни библиотеки — библиобуси.

Журналистът Даниел Ненчев, ръководител на отдел „Стратегическо развитие“ в БНР, свърза темата с начина, по който хората получават и оценяват информацията. Той подчерта, че социалните мрежи и алгоритмите подбират съдържание според предишните интереси и реакции на потребителите. Според него професионалната журналистика има съществена обществена роля заради проверката на фактите, подготовката и редакционната отговорност.

Тарандова определи резултатите по четене на българските ученици като тревожен сигнал: по думите ѝ значителен дял от 15-годишните не достигат минималното равнище за разбиране и използване на прочетеното. Тя свърза четенето със способността да се сравняват различни позиции, да се разпознават манипулации и да се прави самостоятелна преценка. Затова настоя и за по-добра връзка между образованието и библиотеките, които в България са част от сферата на културата.

„Когато детето вижда, че родителят чете вкъщи, то е по-склонно да прочете книга“, каза Тарандова. Тя препоръча съвместно четене и разговори за историите и предупреди за ранното предоставяне на смартфони без контрол върху съдържанието и времето пред екрана. По думите ѝ училището не може само да компенсира навиците, изградени преди първи клас.