Спортното пиратство вече притиска бизнес модел, изграден върху скъпи и ексклузивни телевизионни права. Във Великобритания незаконните стрийминг услуги и неофициалните устройства за гледане дават достъп до платени състезания без легален абонамент, а властите отговарят с наказателно преследване и тежки присъди.

Сегашният модел започва да се оформя в началото на 90-те години със създаването на Висшата лига и първата ѝ телевизионна сделка със Sky. Телевизията плаща над 300 млн. британски лири за петгодишните права, а футболът от най-високото ниво за първи път масово се премества зад платен достъп. По-късно сходен подход възприемат водещи първенства и турнири в моторните спортове, ръгбито, голфа и крикета.

Парите от телевизионните права помагат на футбола да се превърне в мащабен развлекателен бизнес. През 1995 г. трансферът на Стан Колимор от Нотингам Форест в Ливърпул за 8,5 млн. лири е британски рекорд; днес сделки за около 100 млн. лири вече не изглеждат необичайни. Тази финансова експанзия обаче зависи от способността на притежателите на права да продават достъп до съдържанието.

Според оценка на консултантската компания Ampere Analysis мащабът на неофициалното гледане е значителен: около половината спортни запалянковци във Великобритания признават, че използват алтернативни начини за достъп до съдържание зад платена стена. Това е оценка на компанията, а не официална статистика за всички зрители.

Британските присъди показват, че преследването вече е насочено към оператори и разпространители. През август мъж от Ланкашър е осъден на шест години и половина затвор за управление на незаконна стрийминг услуга, която според полицията е донесла почти 1 млн. лири неправомерна печалба.

През юни пощальон от Пембрукшър получава присъда от над три години затвор за продажба на незаконни абонаменти и предоставяне на пиратски софтуер на близо 2000 души. Случаят показва как разпространението може да бъде организирано като търговска услуга, а не само като споделяне между потребители.

Залогът надхвърля отделните платформи.