Три приятелки, следвали по едно и също време в Университета на Нюкасъл, показват колко различно може да се развие студентският дълг във Великобритания. Според BBC едната вече е изплатила заема си, другата постепенно намалява задължението си, а при третата дължимата сума продължава да расте.

Лизи, Либи и Шарлот започват следването си през 2012 г. — годината, в която таксите за обучение в Англия и Уелс се увеличават трикратно до 9000 паунда годишно и са въведени заемите по схемата Plan 2. Всяка от тях взема около 37 500 паунда за три години обучение и разходи за живот.

Десет години след началото на погасяването сходната изходна позиция вече е довела до различни резултати. Развитието на кариерите, равнището на доходите и личните решения определят колко е изплатила всяка от жените, колко лихва се е натрупала и какъв остатък остава по заема ѝ.

Случаят насочва вниманието към особеностите на Plan 2. Лихвата по тези заеми е по-висока, отколкото при повечето други британски планове за студентско кредитиране, което може да увеличава задължението, когато вноските не покриват начисляваната лихва.

Недоволството от схемата се засилва и след обявеното тригодишно замразяване на доходния праг, над който започва погасяването. При нарастващи възнаграждения това означава, че повече завършили могат да започнат да плащат, а месечните им вноски да се увеличат.

Британското правителство заявява, че иска да направи системата по-справедлива, докато активисти очакват да видят дали бюджетът ще донесе промени. Историите на трите приятелки илюстрират основния спор: еднакъв първоначален заем не гарантира еднаква финансова тежест години по-късно.