Завръщането в България на тленните останки, приписвани на цар Самуил, отново поставя във фокуса владетеля и начина, по който неговото управление присъства в обществената и историческата памет. Темата беше обсъдена от историци и преподавател в специално студио на NOVA преди церемонията в София.
Историкът доц. Наум Кайчев определи Самуил като владетел на целите Западни Балкани. По думите му различни елементи от историята на царя се преплитат в паметта за него, а в сръбските учебници той също е представен като български цар.
Учителят по история Борис Запрянов разказа, че представя историята на Самуил на учениците си с голям интерес. Според наблюденията му децата проявяват любопитство към владетеля и епохата, когато темата бъде поднесена увлекателно.
Проф. Христо Матанов оцени положително споразумението между България и Гърция за връщането на останките срещу предоставянето на 40 предмета църковна утвар. Той подчерта значението на останките за България и направи разграничение между тях и артефактите, които страната ще предостави.
Публикация на „Труд“ посочва, че останките са открити през 1969 г. Същият източник припомня и разказа на Константин Иречек за мащабно търсене на предполагаемо царско съкровище в района между Малешево и Петрич, като ясно го представя като предание, а не като установена находка.
Историческият разказ е свързан и с поражението на Самуиловите войски при Беласица през 1014 г. Според публикацията след битката владетелят се оттегля в Преспа, където на 6 октомври вижда ослепените оцелели войници и умира след сърдечен пристъп.
За посрещането на останките на 3 октомври е предвидено шествие от площад „Княз Александър I“ по булевард „Цар Освободител“, улица „Георги С. Раковски“ и улица „Оборище“ до базиликата „Света София“. Събитието е съпроводено с временни ограничения за паркиране и движение в центъра на столицата.
