Много турски гастарбайтери в Германия посрещат старостта с ниски пенсии след години тежък физически труд, разказва „Дойче веле“ (DW). В края на 2025 г. пенсионерите с турско гражданство получават средно 890 евро месечно срещу 1250 евро за германските пенсионери — разлика от около 360 евро. Данните са от специален анализ на Германското пенсионно осигуряване (DRV) за информационната служба Mediendienst Integration, цитиран от медията.

През юни 2026 г. допълващи социални помощи получават 9,3% от пенсионерите с турско гражданство срещу 2,7% от германските. Сравнението е по гражданство, а не по произход или принадлежност към първото поколение гастарбайтери.

Поводът за равносметката е споразумението за временно набиране на работници, подписано от Западна Германия и Турция на 30 октомври 1961 г. До прекратяването на набирането през 1973 г. около 870 000 турски мъже и жени пристигат в Германия за работа. Те слизат във въглищните мини, работят на производствените линии и почистват фабриките; мнозина се установяват в Дюселдорф, Кьолн и Дуисбург.

Според Хаджъ-Халил Услуджан, професор в Университета Дуисбург-Есен, тежкият физически труд на първото поколение е причина за по-високите нива на инвалидизация и ранно пенсиониране сред мигрантите. Пред DW той посочва, че десет години преди пенсионната възраст вероятността да останат без работа е двойно по-висока. Ниските доходи, работата в нископлатени сектори и прекъсванията в заетостта също водят до ниски пенсии. Изследванията, които цитира, показват бедност в старостта при 25–30% от мигрантите срещу 12–14% от германците — данни за по-широка група, а не само за турските работници.

Социалният изследовател Ерик Зайлс от фондация „Ханс Бьоклер“ в Дюселдорф добавя, че много гастарбайтери пристигат, след като трудовият им живот вече е започнал, и така натрупват по-кратък осигурителен стаж в Германия. Те често постъпват направо във фабрики, мини или на строежи с ниско почасово заплащане. По думите му деиндустриализацията и петролната криза от началото на 70-те години оставят мнозина без работа, а хората с по-ниско образование по-трудно намират нова заетост.

Янина Зьон от Института за социологически изследвания (SOFI) към Гьотингенския университет подчертава пред DW и неравните възможности за професионално развитие. Докато много германски работници напредват чрез образование и обучение, за поколението гастарбайтери липсват инициативи за продължаващо обучение. Според нея хората, изпълнявали тежката работа, плащат за нея със здравето си.

Влошеното здраве и ограничената квалификация затрудняват и допълването на пенсията с трудови доходи. DW цитира данни на Федералната агенция по заетостта, според които делът на работещите сред възрастните хора с турски произход е 5,2% срещу 10,8% при германците. Зьон откроява като особено уязвими мигрантките, които живеят сами, и подчертава значението на семейната подкрепа.

Услуджан изследва и самотата сред бившите гастарбайтери. Наред с тези трудности той вижда напредък в следващите поколения: повече висшисти, професионално израстване и успешни политически кариери. Според него обаче дискриминацията срещу хората с турски произход остава сериозен проблем.