Видин съхранява паметта за един от продължителните военни сблъсъци между България и Византия в началото на XI век. Историята е свързана с обсадата на града от армията на император Василий II и с ролята на Видинската крепост в държавата на цар Самуил.
Историкът Калин Виденов от Регионалния исторически музей във Видин посочва, че връзката на Самуил с града е пряка и не се изчерпва с военните действия от 1002 г. По думите му владетелят е пребивавал във Видин и е отреждал важно място на крепостта в защитата на северозападните български земи.
През ранната пролет на 1002 г. Василий II достига стените на Видин и започва обсада, продължила около осем месеца. Защитата на града е организирана от Гаврил Радомир, сина на Самуил, а византийските сили използват и флот по Дунав, съобщава „24 часа“, позовавайки се на Виденов.
Докато армията на Василий II остава край Видин, Самуил предприема поход към Одрин. Целта е била да отклони вниманието на императора и да го принуди да прекрати обсадата, но византийските войски продължават действията си край града.
След продължителната съпротива Видин е превзет от византийците в края на 1002 г. Двата източника свързват този епизод с ключовото значение на крепостта за контрола над северозападните територии на средновековна България.
Следи от периода се пазят и в днешната крепост „Баба Вида“. Според Калин Виденов югоизточният бастион е част от ранно укрепление от X–XI век и се отнася към укрепителната система от времето на цар Самуил.
