България може да спечели от икономическото сътрудничество с Китай, но цената, качеството на строителството и прозрачността на договорите са решаващи, смята анализаторът Владимир Владимиров. В интервю за ФрогНюз той посочва Сърбия като предупреждение за инфраструктурни сделки, които не осигуряват достатъчна полза за местната икономика.

Владимиров вижда нова динамика в двустранните отношения след посещението на китайския вицепремиер в София. Според него Пекин търси и подкрепа сред държавите членки при вземането на общи решения на ЕС за Китай. Затова анализаторът настоява България да съобразява партньорството с общата европейска политика, без да допуска изолация в Съюза.

„Китай е много услужлив партньор“, казва Владимиров за възможностите на страната да построи бързо магистрала или друга ключова инфраструктура. Той обаче свързва протестите в Сърбия с лошото качество на строителството и корупцията и посочва искането на студенти и протестиращи да получат достъп до договорите. Според него договореностите трябва да бъдат публични, включително икономическите им показатели и лихвените проценти, за да може да се оцени ползата за местната икономика.

Като пример Владимиров описва строителство в Сърбия с внесени от Китай материали, машини и работна ръка. По неговата оценка при този модел 80–90% от печалбата и ползите се връщат в Китай, а за Сърбия остава голям кредит с висока лихва. Анализаторът предпочита отношения на пазарен принцип между частни компании пред междуправителствени договорености, при които вижда повече предпоставки за корупционни практики.

За критичната инфраструктура Владимиров предлага разграничение: „китайски хардуер е възможен, китайски софтуер – по-скоро не“. По думите му съоръженията могат да бъдат доставяни от Китай, но управлението и стратегическият контрол трябва да бъдат поверени на европейски компании. Той смята, че Европа разполага с достатъчен капацитет както за енергийни инвестиции, така и за управление на критична инфраструктура.

Владимиров поставя и отношенията между Пекин и Москва сред въпросите, които България и ЕС трябва да отчитат. По неговата оценка китайската логистична и друга помощ е ключова за продължаването на руската война срещу Украйна. Затова той настоява разговорите за партньорство с Китай да включват и възможностите за прекратяване на войната, макар да вижда трудно съвпадение на стратегическите интереси.

Анализаторът очаква българо-китайското партньорство да продължи да се развива. Той предава аргумента на правителството, че втори стратегически партньор би помогнал на българската индустрия да премине през затрудненията на германския автомобилен сектор, с който тя е силно свързана. Дали тази теза ще се оправдае, според Владимиров предстои да покаже времето.