Осемте деца вече са при майка си в Кайро, но баща им остава в Газа. Историята на 43-годишната Уиджан Абу Матар и съпруга ѝ Хатем показва как войната разделя семейства не само между градове, а и между лечението, грижата за децата и невъзможността близките отново да бъдат заедно.

Семейството живее в бежанския лагер Нусейрат, когато след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. започва войната в Газа, пише The Guardian. Десет дни по-късно израелски удар поразява кулата „Ал Мухандсеен“ близо до дома им и ранява Уиджан, съпруга ѝ и всичките им деца.

Един удар преобръща живота на цялото семейство. Пред британското издание Уиджан разказва, че таванът се срутил върху тях, всичко потънало в тъмнина, а тя започнала да вика имената на синовете и дъщерите си.

Най-тежко е ранена 15-годишната Нур, която получава фрактура на черепа и мозъчен кръвоизлив. Петгодишната Амна е с тежки изгаряния по гърдите. Нур прекарва около 33 дни в интензивно отделение с майка си, докато Амна и тригодишната и половина Айсел са настанени за 15 дни в друга болница, според разказа, публикуван от The Guardian.

На 30 ноември 2023 г. Уиджан заминава с Нур за болница в Египет. Впоследствие тя успява да събере осемте си деца в Кайро, но Хатем, който също е ранен, остава в Газа.

Разстоянието между Кайро и Газа се превръща в семейна граница. За Уиджан раздялата означава да поеме всекидневната грижа за осем деца, част от които продължават да носят последиците от нараняванията, докато съпругът ѝ е от другата страна на затворения маршрут.

Случаят на семейство Абу Матар е личен разказ за една от човешките последици от войната: принудителното заминаване за лечение може да спаси пострадалите, но едновременно с това да остави родители и деца разделени за неопределено време.