Заместник-председателят на Европейската централна банка Борис Вуйчич заяви, че устойчивостта на банките е предпоставка за икономически растеж, а финансовата интеграция е най-силният инструмент за повишаване на конкурентоспособността на сектора. Той говори на 2 октомври във Франкфурт на десетата годишна конференция на Европейския съвет за системен риск.

Според Вуйчич правилата на ЕС могат да бъдат опростени, без да се отслабва устойчивостта. Той посочи предложенията на ЕЦБ за обединяване на съществуващите капиталови буфери в два, за свеждане на елементите в рамката на коефициента на ливъридж от четири до два и за по-тясно сближаване на изискванията MREL и TLAC.

В речта си Вуйчич оспори тезата, че намаляването на капиталовите изисквания само по себе си ще направи банките по-конкурентоспособни и ще увеличи кредитирането. По данни, цитирани от него, медианният коефициент на базовия капитал от първи ред в еврозоната е нараснал от около 8% през 2009 г. до над 16% днес, докато рентабилността на собствения капитал е достигнала исторически върхове.

Той отбеляза, че през последните години банките са свързвали затягането на кредитните стандарти предимно с оценките за риск, склонността към поемане на риск и несигурността за икономическите перспективи, а не с капиталовите си позиции. На тази основа Вуйчич определи като много малко вероятно по-ниските капиталови изисквания при сегашните условия да доведат до съществен ръст на кредитирането.

Като основна слабост той открои фрагментацията на европейския банков пазар. Трансграничното кредитиране на нефинансови предприятия в еврозоната е около 16% от общото корпоративно кредитиране, докато заемите за фирми извън еврозоната — главно в САЩ и Великобритания — са около 20%, посочи заместник-председателят на ЕЦБ.

Вуйчич призова за завършване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари. По думите му европейска схема за гарантиране на депозитите е липсващият стълб на банковия съюз и е необходима, за да бъдат депозитите защитени еднакво в цялата еврозона и да се изгради доверие за по-дълбока финансова интеграция.

Той посочи още различията между националните режими за данъци при източника, несъстоятелност, трудово и дружествено право като пречки пред трансграничните инвестиции. Заключението му е, че опростяването е важно, но няма да е достатъчно без хармонизация и единен пазар, в който банките могат да постигат икономии от мащаба и да разпределят риска между държавите.