Около 10% от жилищния фонд в България има застрахователна защита според данни от сектора на общото застраховане, цитирани в анализ на „УниКредит Застрахователен Брокер“. Наличието на застраховка на жилището обаче не означава непременно пълно обезщетение: размерът на застрахователната сума, включените рискове и изключенията в договора определят покритието.

Една от разгледаните грешки е смесването на пазарната цена с възстановителната стойност. Обезщетението се определя според сумата, необходима за повторното изграждане на жилището, а не според фактори като локация, етаж или транспортна свързаност, обяснява брокерът. Застраховането за завишена пазарна стойност увеличава годишната премия, без да увеличава плащането за реалната щета.

Обратният проблем е застраховането за сума под строителната стойност. Анализът дава пример за прилагане на пропорционално правило при частична повреда: за жилище със строителна стойност 100 000 евро, застраховано за 50 000 евро, призната щета от наводнение за 8 000 евро води до обезщетение от 4 000 евро. По оценка на брокера разликата в годишната вноска за пълно покритие често е няколко десетки евро.

Наводняването на долните етажи е най-честото застрахователно събитие в жилищните блокове според цитираната в анализа статистика на застрахователните дружества. Покриването на ремонта на пострадалите съседни апартаменти изисква изрично включена клауза за гражданска отговорност към трети лица. Това покритие е различно от защитата за щети в собственото жилище.

Общите условия могат да ограничат и защитата срещу кражба. При определени полици тя отпада, ако жилището остане необитаемо повече от 30 последователни дни без активна сигнално-охранителна техника, посочва брокерът. Това е условие на конкретни договори, а не правило за всяка жилищна застраховка.

След изплащане на обезщетение застрахователната сума намалява при описания в анализа договорен механизъм. За възстановяване на пълния размер на защитата е необходимо подписване на анекс за дозастраховане съобразно условията на полицата.