На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители — почит към просветителите, книжовниците и революционерите, съхранили българския дух и допринесли за борбата за свобода. Сред тях са Паисий Хилендарски, Иван Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и братята Димитър и Константин Миладинови.

През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски внася в Министерския съвет предложение за празника. Тогава 1 ноември е определен за Ден на българските народни будители. Признателността към тези личности намира израз и в именуването на улици, читалища и училища на тяхно име.

Честването е отменено през 1945 г. при правителството на Отечествения фронт. Като негов заместител се налага Денят на Кирил и Методий, преобразуван в Ден на българската и славянската писменост и култура, но традицията да се почитат будителите се запазва.

На 1 ноември 1990 г. през центъра на София преминава факелно шествие по съвместна инициатива на „Мати Болгария“, Петър Константинов и Федерацията на независимите студентски дружества. Actualno.com посочва шествието като възобновяване на честването на празника.

От 2002 г. част от честването е ритуалът по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация. Празникът се отбелязва и с тържествена смяна на караула.