Работодателски и синдикални организации поискаха спешна среща с премиера Румен Радев заради поскъпването на тока за бизнеса и отложените компенсации. В общо отворено писмо те настояват за разговор и с вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев и министъра на енергетиката Ива Петрова.

Зад искането стоят Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерация на труда „Подкрепа“. Според цитираните от тях данни цената на електроенергията е нараснала с около 126% от юни до октомври и с приблизително 82% спрямо октомври 2025 г. Организациите посочват, че поскъпването за небитовите потребители е с двуцифрени стойности вече четири поредни месеца.

В писмото се подчертава, че електроенергията е ключов разход за промишлеността, преработвателния сектор, хранителната индустрия, транспорта, търговията и услугите. Според организациите предприятията, които съставляват преобладаващата част от българския бизнес и осигуряват основната част от заетостта, нямат нито финансов буфер, нито преговорна позиция, за да понасят такъв шок продължително.

Според писмото плащанията по двата режима за компенсации — за небитовите крайни потребители и за енергоемките потребители — са отложени точно когато подкрепата е най-необходима. Организациите определят това като принудително кредитиране на държавата от предприятията и искат предвидим, работещ механизъм вместо отложено плащане. Те настояват да бъдат обсъдени както рамката за енергоемките предприятия, така и програмата за останалите небитови потребители.

Подписалите предупреждават за риск от свиване или спиране на производството, особено в енергоемките отрасли и секторите със силна конкуренция. Сред възможните последици посочват съкращения, непълно работно време и забавени заплати, невъзможност за изпълнение на дългосрочни договори с фиксирани цени, прекъсване на инвестиции и закриване на предприятия, особено малки и средни. Според тях по-високите разходи могат да доведат и до поскъпване на стоките и услугите и да подхранят инфлацията.

Конкретно искане е Министерството на енергетиката и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да представят публична икономическа обосновка за връщането към еднократно плащане. Организациите искат да бъдат оповестени разполагаемият ресурс на фонда, прогнозните разходи при различни ценови сценарии, източниците на финансиране и очакваният процент на компенсиране. Предлагат да се проучи и осигуряването на допълнителен ресурс чрез държавна гаранция, мостово финансиране или други инструменти, за да не се превърне забавянето в риск от недофинансиране.

В писмото има и искане към „Булгаргаз“ да прекрати различното ценообразуване за топлофикациите и газоразпределителните предприятия по регулирани цени, от една страна, и за енергоемките предприятия по цени на свободния пазар, от друга. Настояването се отнася до договорените количества за 2026 и 2027 г., докато има екстремни цени.

Организациите обръщат внимание и на небитови потребители с обществено значими функции, включително културни институции, които според писмото не са обхванати от специалния механизъм за компенсиране до цената за битовите крайни клиенти. За тях навременната и предвидима подкрепа е необходима за запазване на дейността и достъпа на гражданите до културни услуги, посочват подписалите.

Работодателите и синдикатите настояват за постоянна работна група с участието на министерствата на енергетиката и финансите и представители на работодателите и синдикатите. Тя трябва да следи цените на електроенергията всеки месец, да предлага корекции в компенсационната програма и да обсъжда допълнителна подкрепа за предприятията и заетостта. Те искат и спешни предварителни консултации със социалните партньори преди всяка бъдеща промяна на програмата, включително в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Сред исканията е и преглед на пазара на суровини, горива и енергия и промени за защита на битовите и небитовите потребители в средносрочен план. Спешността на срещата организациите обосновават с предупреждението, че остава малко време за предотвратяване на по-сериозни последици през зимния сезон.