Буквата C в USB-C не е съкращение на дума, а обозначение на тип конектор, който следва Type-A и Type-B, обяснява Engadget. Тя не означава нито „connectivity“ (свързаност), нито „charging“ (зареждане) и не е препратка към заоблената форма на щекера.

USB-C обозначава формата на конектора, а не всички възможности на връзката. Сам по себе си той не гарантира висока скорост, бързо зареждане на лаптоп или възможност за свързване на монитор. Не е и синоним на Thunderbolt. Възможностите зависят от конкретното устройство и кабела.

Предшествениците му са създадени с различни роли. При появата на USB 1.0 през януари 1996 г. плоският правоъгълен Type-A е предназначен за страната на компютъра, а по-квадратният Type-B — за периферното устройство, например принтер или скенер. Различните форми разграничават двата края на връзката, в която компютърът управлява обмена и подава захранване.

Цветовете на по-старите USB портове също не са задължителен код за възможностите им. Engadget посочва черното за USB 2.0, синьото за USB 3.0 и червеното или жълтото за портове, които продължават да подават захранване, докато компютърът е в спящ режим. Това обаче са условни обозначения, които производителите не са длъжни да спазват.

USB Type-C е финализиран през август 2014 г. Тънкият му конектор е подходящ за компактни устройства и може да се включва в двете ориентации. Вместо различни форми за компютъра и периферията, ролите се определят от самите устройства, които договарят преноса на данни и захранване.

Една и съща форма може да обслужва различни поколения технологии. Като пример Engadget посочва USB4 Version 2.0, който достига до 80 Gbps през Type-C конектор. Това е възможност на конкретния стандарт, а не скорост, гарантирана от всеки USB-C порт или кабел.