Мухълът у дома не се отстранява трайно само с боядисване или напръскване на петното, ако източникът на влагата остава. Това предупреди детският алерголог д-р Тихомир Мустаков в подкаста на БНР „В центъра на системата“ с автор и водещ Гергана Хрисчева. Според него течовете, кондензът, недостатъчното проветряване и лошо изпълнената изолация създават условия за развитие на плесени.

Запотените прозорци са сигнал за натрупване на влага, обяснява специалистът. Тя може да се задържа и в ъглите, около прозоречните рамки и зад големи мебели до външни стени. При повтарящ се конденз или видим мухъл той препоръчва да се установи причината. Мустаков съветва да не се поставят окачени тавани в бани и кухни с конденз заради риска от развитие на плесени.

Мустаков препоръчва редовно и интензивно проветряване, включително през зимата, когато условията позволяват, но съобразено с външното замърсяване и качеството на въздуха. В кухнята и банята е необходимо ефективно отвеждане на влагата, а при силно уплътнена дограма — подходящо решение за вентилация. По думите му без въздушни клапи или други решения за обмяна на въздуха концентрацията на въглероден диоксид в спалнята може да достигне високи стойности.

Употребата на овлажнител трябва да се съобразява с реалната влажност в жилището, посочва алергологът. Допълнителната влага може да влоши условията в дом, в който вече има конденз и плесени, но и прекаленото изсушаване е нежелателно. При силно външно замърсяване според него може да се обсъди подходяща филтрираща система; тя обаче не замества проветряването и отстраняването на източника на влага.

Плесените могат да предизвикат хрема, запушване на носа и затруднения със съня, обяснява Мустаков. Наличието на мухъл не означава автоматично заболяване: рискът зависи от вида на гъбата, количеството спори, продължителността на излагането и здравословното състояние. Той посочва, че гъбите от рода Aspergillus могат да причинят аспергилоза, като рискът от тежко протичане е по-висок при хора с отслабена имунна система.

Недобре поддържаните климатици също могат да станат източник на плесени заради натрупването на конденз, предупреждава лекарят. Препоръката му е уредите да се почистват и обслужват според указанията на производителя, а филтрите да се поддържат в добро състояние. Неприятна миризма или следи от влага около климатика са повод за проверка. Ако хрема, запушен нос или кашлица се повтарят в определено помещение, той съветва да се потърси медицинска оценка и да се провери качеството на въздуха.

Друг източник на алергени са домашно-праховите акари, които се срещат най-вече в матраци, възглавници, завивки, тапицирани мебели и килими. По думите на Мустаков те предпочитат относително висока влажност и равномерна температура. Той препоръчва леглото да се оставя да изстине около половин час след ставане, преди да се покрие, както и спалнята да се проветрява, спалното бельо да се пере редовно, а матракът да се почиства с прахосмукачка през три месеца.

За хората, които работят със стари документи, книги и дървени материали, съхранявани във влажни помещения, специалистът посочва риск от дихателни алергични реакции и кожни гъбични инфекции при контакт със замърсени с плесени материали. Той препоръчва правилно съхранение, контрол на влажността и вентилацията в архивите, защита на помещенията от вредители и използване на ръкавици и дихателни предпазни средства според риска. Обикновената хирургична маска не е равностойна на подходящ респиратор за защита от въздушни частици, подчертава Мустаков.

Лекарят предупреждава и срещу опитите домът да се превърне в стерилна среда с постоянна употреба на силни дезинфектанти. Според него прекомерното им използване може да увреди повърхностните слоеве на кожата и лигавиците както при децата, така и при останалите членове на семейството. Различни почистващи препарати не бива да се смесват, защото могат да се отделят опасни газове, допълва той.