ЕС, Индонезия, Южна Африка, Турция, Канада и Обединените арабски емирства включват здравните въпроси в климатичните си планове, но не ги съчетават с достатъчно амбициозно намаляване на емисиите. Това е изводът на Global Climate and Health Alliance — коалиция от неправителствени организации, чийто анализ на климатичните ангажименти на 132 държави е представен от Euronews.

Класацията за 2026 г. оценява доколко здравето е включено в национално определените приноси по Парижкото споразумение. Тя обхваща осем категории: здравни последици от климатичните промени, замърсяване на въздуха, действия на здравния сектор, съпътстващи ползи за здравето, справедлив преход, управление, финансиране и изпълнение. Тази оценка не измерва достатъчността на обещаните съкращения на емисиите.

ЕС, който подава един общ климатичен ангажимент за блока и неговите 27 държави членки, е на 12-о място. Колумбия води с 29 от 32 възможни точки, следвана от Нигерия с 25 и Камбоджа с 24. Според резултатите 19 от първите 20 държави в класацията са с ниски или средни доходи.

Сред големите замърсители със средни оценки за здравните аспекти ЕС е единственият, чийто план съдържа конкретна цел за намаляване на замърсяването на въздуха, посочва анализът. Тя предвижда поетапно прекратяване на употребата на флуоровъглеводороди до 2050 г. Нито един от плановете в тази група обаче не включва конкретни цели за черния въглерод, диазотния оксид или озона — замърсители, които допринасят за затоплянето и могат да увреждат здравето.

Джес Бийгли от Global Climate and Health Alliance обяснява пред Euronews, че правителствата не могат да твърдят, че поставят здравето на първо място, без да ограничават зависимостта от изкопаеми горива. По думите ѝ те допринасят едновременно за глобалното затопляне и за замърсяването на въздуха, водата и почвата, с последици от респираторни заболявания до рак и неврологични увреждания. Здравните системи поемат последиците от решенията в останалата икономика, подчертава тя.

Здравните министерства са участвали активно в изготвянето на климатичните планове само в 15% от обхванатите държави, посочва организацията. Според Бийгли отсъствието им от този процес създава риск здравните последици от решенията за енергетиката, транспорта и промишлеността да останат пренебрегнати.

Бийгли настоява богатите държави с високи исторически емисии да намаляват замърсяването най-бързо и да подпомагат финансово развиващите се икономики. За ЕС според нея това означава едновременно съкращаване на собствените емисии и подкрепа за държавите от Глобалния юг при изпълнението на ангажиментите им по Парижкото споразумение.

Предстоящата през ноември COP31 ще бъде възможност да се види дали нарастващите здравни последици от екстремното време ще доведат до по-амбициозни политики.