Изходът от съперничеството между САЩ и Китай за изкуствен интелект може да зависи не толкова от това кой пръв ще постигне изкуствен общ интелект, колкото от способността да се финансира продължителна надпревара. Това е основната теза на Найъл Фъргюсън, Лиса Клаасен и Ерик Шмидт в анализ във Foreign Affairs, представен от Actualno на 23 октомври 2026 г.

Според анализа американските предимства са водещите технологични компании, най-модерните модели и чипове, развитите капиталови пазари и достъпът до международни таланти. Доларът и глобалната мрежа от съюзници допълнително укрепват позициите на страната. Ограниченията в енергийната инфраструктура и достъпът до някои критични суровини обаче могат да затруднят разрастването на изчислителния капацитет.

Китай разчита на индустриалния си мащаб, държавното финансиране, сравнително евтината енергия и бързото внедряване на технологии в производството. Развитието на роботиката и автономните системи, както и силните позиции при редкоземните елементи, са сред предимствата му. Съществената слабост според анализа остава изоставането в производството на най-модерните полупроводници. Докато Пекин следва целенасочена държавна стратегия, американското лидерство се опира до голяма степен на частни инвестиции и конкуренция между компаниите, подкрепени от държавната политика.

За останалите държави и за компаниите залогът е зависимостта от доставчици на модели, облачни услуги и чипове — от техните цени и условия за достъп и употреба. Според анализа Вашингтон предлага технологии, като очаква партньорите да спазват американските ограничения върху износа и да намаляват зависимостта си от китайски решения. Пекин залага на по-достъпни технологии, отворени модели и индустриално внедряване, които могат да привлекат държави без достъп до скъпите американски системи.

Финансовият риск произтича от огромните разходи за чипове, електричество, охлаждане и центрове за данни. И двете страни вече имат значителни дългови тежести: в САЩ натискът идва от бюджетните дефицити и растящите социални разходи, а в Китай — от задълженията на местните власти, включително заради инвестиции в имоти и инфраструктура. Ако очакваното повишаване на производителността се забави, вложенията в изкуствен интелект могат да задълбочат тези проблеми, вместо да ги облекчат.

САЩ имат предимство при привличането на международен капитал, но спад в инвеститорското доверие би могъл да предизвика сериозни сътресения, предупреждават авторите. Китай разчита повече на вътрешно финансиране, държавни банки и публични инвестиции. Там прекомерните вложения и конкуренцията, която свива печалбите, могат да доведат до свръхкапацитет и допълнителен натиск върху заетостта.

Авторите наричат напрежението между глобално влияние, технологично лидерство и благосъстояние на населението „имперска трилема“: поддържането и на трите цели може да се окаже непосилно. Евентуалното изместване на работни места, растящото неравенство и екологичните последици от увеличеното потребление на ток могат да отслабят обществената подкрепа за надпреварата.

Първият от четирите възможни сценария е Китай да настигне или изпревари САЩ чрез индустриалния си мащаб, по-ниските разходи и напредъка в роботиката. Вторият е финансово изтощаване на САЩ: инвестициите в изкуствен интелект, глобалните военни ангажименти и социалните разходи могат да ограничат средствата за запазване на технологичното лидерство.

Третият сценарий е една от двете страни да загуби способността си да създава иновации заради бюрокрация, прекомерна регулация или съсредоточаване върху печалбите от вече съществуващи технологии. Четвъртият е вътрешно недоволство да подкопае надпреварата заради загуба на работни места, социално напрежение и високата цена на инфраструктурата. Анализът разглежда тези сценарии като възможности, а не като предопределен изход.

Тайван е откроен като най-непосредствения геополитически риск заради ключовото му място в производството на най-модерните чипове и зависимостта на американската индустрия от тях. Китайска военна операция за установяване на контрол над острова би изправила Вашингтон пред избор между въоръжена намеса и приемане на фундаментална промяна в баланса на силите. Авторите предупреждават и че ускорените от изкуствен интелект военни решения могат да увеличат риска от погрешна преценка и ескалация, преди политическите лидери да успеят да се намесят. Като възможна мярка за намаляване на зависимостта от Тайван е посочено разширяването на производството на чипове извън острова.

Предложеният от авторите изход е технологично съвместно съществуване между САЩ и Китай, подобно на разбирателствата между Вашингтон и Москва през Студената война. То би могло да включва ограничения за пускането на модели над определени прагове на способности в рискови области като кибератаки и биологичен дизайн. Анализът отчита трудностите при контрола и прилагането на подобни правила, както и възможното нежелание на Пекин да ги приеме, докато смята, че изостава от най-модерните американски модели. Това е предложение, а не постигнато споразумение.