Журналисти от 17 обществени медийни организации, координирани от Eurovision News Spotlight, са събрали база данни със стотици докладвани инциденти в 17 европейски държави между 1 април и 15 октомври 2026 г., съобщава БНТ. Наблюдението обхваща физически действия и заговори, публично свързвани с Русия от служители по сигурността, държавни представители или медийни публикации.

Случаите са проверявани чрез проучвания с отворен код и са категоризирани по вид, степен и източник на приписването на Русия. Сред тях са нарушения на въздушното пространство, опити за саботаж, използване на агенти за „еднократна употреба“ без формално разузнавателно обучение, използване на миграцията като инструмент за натиск и демонстративни военни действия край или през европейските граници. Свързването с Москва не означава еднаква степен на установена отговорност за всеки случай.

Базата не включва кибервойна, операции за влияние и шпионаж от обучени разузнавачи. Тя не е изчерпателен регистър: извън нея остават непубличните случаи, известни на военни и разузнавателни служби. Освен това една точка на картата може да обозначава няколко сходни инцидента на близки места или в кратък период. На въпрос на журналистите за официална база данни за хибридни инциденти в Европа пресцентърът на НАТО отговаря, че няма публични или некласифицирани записи, които може да сподели.

Молдова е пример за групиране на множество инциденти на картата. В края на септември министърът на отбраната Анатолие Носатий заявява, че през 2026 г. страната е регистрирала 84 навлизания на дронове, и обвинява Русия, че застрашава живота на гражданите.

БНТ описва и атаки с дронове срещу търговски кораби край бреговете на Румъния и България. Според материала от началото на октомври са потвърдени двама загинали, а поне 10 души са изчезнали и се смятат за мъртви. На 13 октомври председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определя Черно море като „нов фронт на ескалация на руската война в Украйна“.

Европейският център за съвършенство за противодействие на хибридните заплахи определя тези заплахи като съчетаване на явни и прикрити, военни и невоенни средства за подкопаване или увреждане на дадена цел. Според директора му Тейя Тийликайнен операциите обхващат нови държави и технологии, без старите инструменти да отпадат. Тя оценява действията като все по-физически, включително с използване на военни средства.

Трудно е да се определи ясна граница, след която подобен инцидент се превръща в явна военна агресия, обяснява Тийликайнен: преценката зависи от общата ситуация със сигурността. Според нея жертвите биха увеличили натиска за по-сериозни контрамерки, а държавите от ЕС и НАТО обикновено избягват да определят точния праг, защото разглеждат стратегическата неяснота като средство за възпиране.

Русия многократно отрича участие в описвани като хибридни атаки събития в Европа. През май 2026 г. говорителят на руското външно министерство Мария Захарова на свой ред обвинява западните столици в хибридна война срещу Русия. На 14 октомври в Талин генералният секретар на НАТО Марк Рюте заявява, че според него Путин се опитва да отслаби решимостта на съюзниците и подкрепата за Украйна, но призовава да не се подхранва страх: „Ще реагираме там, където е нужно да реагираме.“