Гарантираната работа с публично финансиране е един от обсъжданите в САЩ отговори на риска изкуственият интелект да измести работници, пише The Guardian в анализ на Ник Ромео. В най-амбициозния си вариант идеята е всеки, който иска да работи, да има достъп до смислена и достойно платена заетост. Повод за дебата са и предупреждения като това на ръководителя на Anthropic Дарио Амодей, че технологията може да предизвика масова безработица в рамките на една до пет години, засягайки правото, технологиите, финансите и други професии. Това е прогноза, а не установена последица от ИИ.

През септември 2026 г. конгресменката от Демократическата партия Аяна Пресли отново внася резолюция за федерална гаранция за работа, каквато първоначално предлага през 2021 г. Предложението предвижда федерално финансиране и местно управление, със заплащане от поне 25 долара на час и редовни корекции според поскъпването на живота. Работните места биха обхващали подготовка за бедствия, помощ и възстановяване след тях, грижи за деца и възрастни хора и проекти за изкуство в обществена среда.

Друго предложение, подкрепено от конгресмените демократи Грег Касар, Валери Фуши и Сара Джейкъбс, предвижда данък върху големите компании за изкуствен интелект за финансиране на федерална гаранция за работа. Данъчната основа би била по-високата от две величини: стойността на техните токени — единици данни, използвани в моделите за ИИ — или приходите им от продукти с ИИ. При нарастване на безработицата данъчната ставка би се увеличавала. Това е отделно предложение, а не действащ механизъм за финансиране.

В Кливланд, щата Охайо, неправителствената организация Universal Basic Employment подготвя различен подход: едногодишен пилот с петима шофьори на ванове в транспортна компания. Той ще субсидира съществуващи работни места в частния сектор. При обща стойност от почти половин милион долара програмата ще поделя с работодателя разхода за почасова заплата от около 27 долара. Сегашното възнаграждение на шофьорите е приблизително 15 долара на час, така че моделът предвижда едновременно повишение за тях и по-нисък разход за работодателя.

Основателят на организацията Девин Котън обяснява, че целта е заплащане, при което работещият вече не отговаря на условията за повечето социални помощи — според него в Кливланд този праг е малко над 27 долара на час. Той уточнява, че програмата не е замислена като заместител на други форми на подкрепа, например жилищните ваучери. Според Котън получаването на повече средства като заплата би помогнало на работещите да изградят кредитна история и евентуално да получат ипотечен кредит, а парите биха продължили да се въртят в местната икономика.

Защитниците на гарантираната работа я разграничават от универсалния базов доход, защото трудът носи не само пари. Алджърнън Остин от Центъра за икономически и политически изследвания посочва придобиването на опит, умения и професионални контакти. Инвеститорът и обществен активист Ник Ханауър изтъква също връзките с други хора, достойнството и участието в обществото. Според цитирани в анализа международно проучване и американски допитвания на демократическия стратег Дейвид Шор гарантираната работа се ползва с по-голяма подкрепа от универсалния базов доход или прякото подпомагане на доходите.

Цената е спорна. На изслушване в американския Сенат през юни републиканският сенатор Джон Кенеди заявява, че подобна гаранция би струвала трилиони долари и е неосъществима. Икономистът от Оксфорд Макс Каси, изследвал експеримент в Австрия, посочва възможни компенсации за разходите за заплати: по-ниски плащания за обезщетения при безработица, а евентуално и за инвалидност или ранно пенсиониране, както и повече приходи от данъци и осигурителни вноски. Към тях той добавя стойността на общественополезния труд.

Участниците в австрийския експеримент са изпитали и социални и психологически ползи, съобщава The Guardian. Икономистката Павлина Чернева от Bard College разглежда добрата работа като инвестиция. Според нея в оценката трябва да се включат и разходите за здравните проблеми, свързани с несигурността и продължителната безработица.

Самата идея предхожда изкуствения интелект. По време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век Франклин Рузвелт създава Works Progress Administration, която наема милиони американци за строителство на пътища, мостове, канализация, спортни игрища и други обществени обекти. Франция, Индия и Аржентина също са сред страните, въвели варианти на гарантирана заетост.