Работници в Индия получават допълнително заплащане, за да записват с камери върху главите си как подстригват, шият или изпълняват домакински задачи, разказва Би Би Си. Посреднически компании събират кадрите и ги продават на технологични фирми и изследователски организации за обучение на т.нар. физически изкуствен интелект — системи, способни да управляват роботи в реалния свят.

Сред участниците е 22-годишният Мохамед Ашим, който работи като бръснар в Бенгалуру от четири години. Той носи камера по пет–шест часа дневно, докато подстригва и оформя бради. По думите му ръцете трябва да остават в кадър, осветлението да е добро, а движенията на главата да не са резки. Лицата на клиентите се замъгляват.

Шахил Байг, съосновател и главен изпълнителен директор на Rashdan Technologies, казва, че компанията му плаща между 5 и 10 долара за осем до десет часа записана работа. Търсените дейности включват промишлени и селскостопански задачи, домакинска работа, грънчарство, шиене, бродиране и изработване на свещи.

Според Байг клиентите вече искат и конфигурации с четири до шест камери около главата, които обхващат цялата сцена, а не само ръцете. За такива записи компанията плаща повече, но получаването на съгласие е по-трудно. Той подчертава, че работниците трябва да са съгласни и да се чувстват комфортно, и заявява, че предаваните на клиентите данни не съдържат имена, контакти или други лични идентификатори, а заснетите лица се замъгляват.

Според Маниш Агарвал, основател на Humyn Labs, само компютърните симулации не са достатъчни за обучение на роботи за физически задачи. Необходими са данни за движенията на пръстите, китките, лактите и раменете, както и за приложената сила — например при хващане на пластмасова бутилка, без тя да се смачка. Понякога освен видео се използват устройства върху ръцете и пръстите, които регистрират физическия контакт. По думите му няма готов интернет архив с подобни човешки действия и данните трябва да се събират в реална среда.

Humyn Labs отсява полезните кадри от получените записи, обозначава съдържанието им и ги подготвя във формат за клиентите. Агарвал обяснява, че средата на заснемане също има значение: обучението за работа в американски домове или фабрики изисква сходни условия, а индийско жилище невинаги е подходящ заместител. По думите му компанията има 96 000 души, които събират данни в страни от Латинска Америка и Югоизточна Азия.

За Мохамед Арман, който от десет години крои и шие в Бенгалуру, записването е начин да получава повече пари за същата работа. Той изпраща средства на семейството си в Бихар и описва допълнителния доход като въпрос на оцеляване.

Учителката по природни науки Джоли Арифур от Гунтакал, Анантапур, разказва, че от седем месеца снима готвене, почистване и сгъване на пране. По думите ѝ получава по 2–3 долара на час и записва по три до пет часа дневно, като съчетава това с преподаването и грижите за малкия си син.

Дали тези хора помагат за създаването на машини, които един ден ще заемат работните им места, засега е рано да се каже, смята Бино Пол, професор в Института за социални науки „Тата“ в Мумбай. Според него изкуственият интелект може да подпомага някои работници, докато роботи могат да автоматизират други работни дейности. Той призовава за държавно регулиране и предупреждава, че когато работниците осъзнаят последиците от участието си, възможностите им да повлияят може вече да са ограничени.

Агарвал вижда и риск за бизнеса със самото заснемане: според него конкуренцията ще намалява стойността на тази дейност. Той настоява Индия да не остава само доставчик на сурови видеозаписи за чуждестранни лаборатории, а да развива обработката, структурирането и валидирането им и да участва в определянето на стандарти за качествени обучителни данни.