Космическите телескопи „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“ заснеха област на звездообразуване, наречена „Котешката глава“, в мъглявината Карина, на около 7500 светлинни години от Земята. Представените от НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) изображения се допълват: видимата светлина очертава тъмен прахов стълб, а инфрачервените наблюдения разкриват множество звезди и по-фини структури.

Прякорът идва от приликата със седнала котка, обърната с гръб към наблюдателя. Главата ѝ е извърната надясно и се откроява светещо „око“. Според космическите агенции характерният силует вероятно е оформен от силното ултравиолетово излъчване и ветровете на масивни звезди в Карина. Те разяждат околния газ и прах, докато по-плътният материал в стълба засега устоява.

Във видима светлина „Хъбъл“ показва непрозрачен тъмнокафяв стълб с жълтеникав светещ ръб вдясно. Агенциите обясняват, че този ръб съответства на газ, осветен и йонизиран от близки масивни звезди, чието излъчване може да предизвиква фотоизпарение — нагряване и отделяне на газ от структурата. Червеното „око“ може да е млада звезда, все още частично обвита в прах.

Около стълба цветовете в изображението на „Хъбъл“ преминават от синьо и синьо-зелено в горната част към жълто, оранжево и червено в долната. Филтрите на телескопа улавят излъчване от кислород, водород и сяра, както и звездна светлина, разсеяна от праха. Така цветната картина отразява смес от възбуден газ, прах и звездно осветяване.

В близкия инфрачервен диапазон на „Джеймс Уеб“ стълбът става по-прозрачен и се виждат подробности по повърхността му. Изпъкват множество звезди, представени в синьо и жълто в цветното изображение, макар че някои остават обвити в прах дори в този диапазон. НАСА посочва, че кадърът разкрива и бледи фонови галактики отвъд Млечния път. Според ЕКА слаба струеподобна структура край „корема“ на котката може да е изтичане на материал, свързано с млада звезда.

В средния инфрачервен диапазон „Уеб“ проследява излъчването на топъл прах и въглеродни молекули, възбудени от звездната светлина. Особено ясно личат малки уплътнения и нишки вляво от стълба. ЕКА уточнява, че част от излъчването идва от полициклични ароматни въглеводороди. Разликите в цвета и яркостта могат да отразяват промени в молекулното излъчване, излъчването на праха и местното облъчване, а не само в температурата.

Вдясно от стълба средноинфрачервеното изображение показва ярък източник в жълто на фона на червеникаво излъчване. Според НАСА той вероятно е съвсем млада звезда, обвита в прах. Тясна нишка изглежда пресича източника, но само изображението не позволява да се установи дали двата обекта са физически свързани.