Хелоуин се отбелязва всяка година на 31 октомври с костюми, украсени домове и обиколки за лакомства. Зад съвременния му развлекателен облик стоят преплетени келтски, християнски и народни обичаи. В повечето държави обаче Хелоуин не е официален неработен ден.

Историята му обикновено се свързва със Самхейн — древен келтски празник за края на прибирането на реколтата и началото на студената част от годината. Той се чествал около 31 октомври и 1 ноември в земите на днешна Ирландия, Великобритания и Северна Франция. Според фолклорните представи тогава границата между света на живите и мъртвите изтънявала и духовете можели да се завърнат сред хората. Палели се големи огньове, а маските и животинските кожи служели за предпазване от свръхестествени същества или за прикриване от тях.

Подробностите за най-ранните ритуали не са напълно установени. В интервю за университета в Кентъки фолклористът Елизабет Рухие-Уилоуби отбелязва, че сведения за Самхейн има в ирландски саги, записани между IX и XII век, но писмените свидетелства за началото на традицията са оскъдни.

С разпространението на християнството сезонните обичаи се преплитат с църковния календар. През VIII век папа Григорий III премества честването на Деня на всички светии на 1 ноември. Името Halloween произлиза от All Hallows’ Eve — навечерието на този празник. В католическия календар 1 ноември е посветен на светците, а на 2 ноември се почитат починалите. Богослуженията и посещенията на гробищата, свързани с тези дати, са различни от съвременното светско празнуване с костюми и партита. Самхейн продължава да има духовно и религиозно значение за някои съвременни езически и неоезически общности.

Тиквеният фенер има предшественици от други зеленчуци. В Ирландия и Шотландия хората издълбавали лица в ряпа и картофи и поставяли свещ вътре. Обичаят се свързва с ирландската легенда за Стиснатия Джак: след като надхитрил Дявола, той не бил приет нито в Рая, нито в Ада и скитал с въглен в издълбан зеленчук. През XIX век ирландските имигранти пренесли традицията в Северна Америка, където започнали да използват тикви — по-големи, по-лесни за издълбаване и широко разпространени там.

„Пакост или лакомство“ също не произлиза от един-единствен обичай. Сред предшествениците му е средновековното обикаляне по домовете в части от Англия и Ирландия, известно като souling: бедни хора получавали сладкиши срещу обещание да се помолят за починалите близки на домакините. Към тези практики се добавят ирландското и шотландското маскиране и по-късни американски обичаи. През XX век детските обиколки в костюми за събиране на сладкиши се превръщат в основна част от празника.

Ирландските и шотландските имигранти допринасят за разпространението на Хелоуин в САЩ през XIX век. През следващото столетие той се оформя като масово светско събитие с украса, игри и тематични партита. Киното, телевизията, музиката и рекламата допринасят за международната му популярност и разпространяват образите на вещици, вампири и призраци.

В България Хелоуин не е част от традиционния народен календар, но се отбелязва с тематични партита, училищни инициативи и детски събития. Близостта му с 1 ноември — Деня на народните будители — предизвиква спорове за мястото му в културния и училищния живот.

Пример е решението в община Елин Пелин от октомври 2025 г. Според NOVA тогава кметът издава заповед, забраняваща празнуването на Хелоуин в училищата, детските градини и читалищата на територията на общината, с мотив предстоящото отбелязване на Деня на народните будители.