Високата инфлация в световната икономика се очаква да се запази и през 2027 г., показва проучване на Ройтерс, цитирано от БТА. Повече от 500 икономисти, анкетирани през октомври, са повишили прогнозите си за инфлацията догодина за 31 от 50-те обхванати икономики. Същевременно прогнозите за икономическия растеж са повишени за 23 от тях.

Ревизии нагоре на очакваната инфлация има за 15 от 21-те развити икономики в допитването. В последните три тримесечни проучвания медианната прогноза за инфлацията през 2027 г. е нараснала с 0,7 процентни пункта за Великобритания, с 0,5 пункта за еврозоната и с 0,2 пункта за САЩ. Увеличението за Индия е с 0,4 пункта, а за Бразилия — с 0,5 пункта. Това са промени в прогнозите, а не самите очаквани равнища на инфлация.

За разлика от допитванията през април и юли, които очертаваха слаб растеж при висока инфлация, новите очаквания съчетават ценовия натиск с по-силно икономическо представяне. Прогнозата за световния растеж през 2026 г. вече е 3,0% вместо 2,9% през юли, а за 2027 г. — 3,2% вместо 3,1%. Очакваният за догодина темп остава под прогнозата на Международния валутен фонд от 3,4%.

Сред причините за тревогата са енергийните разходи заради конфликта в Близкия изток. Според Ройтерс цените на суровия петрол се задържат над 100 долара за барел от 7 октомври, а през миналата седмица сортът Брент е достигнал шестмесечен връх от над 117 долара. Петролът е поскъпнал с повече от 60% от началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Джанет Хенри, главен икономист за глобални въпроси в HSBC, предупреждава: „Колкото по-дълго ситуацията в Близкия изток се развива и ескалира и колкото по-силен става общият натиск върху цените, толкова по-голяма е вероятността да се сблъскаме не само с по-висока, но и с по-устойчива инфлация“.

Инвестициите в технологии за изкуствен интелект, надхвърлящи 1 трилион долара от 2025 г. насам, са направили някои икономики по-устойчиви според Ройтерс. Същевременно спадът на облигационните пазари през последните месеци е затегнал финансовите условия чрез по-високата доходност. Повечето централни банки са повишили лихвите си само няколко пъти или изобщо не са ги увеличавали. Ако инфлационният натиск се разпространи и към други сектори, според анализа може да последват още повишения.