Концентрацията на инвестиции в OpenAI и Anthropic през различни фондове за рисков капитал не е сама по себе си повод за тревога според Бийзър Кларксън от LGT Capital Partners и Амит Бхати от TrueBridge. В интервю за TechCrunch двамата представители на организации, които осигуряват капитал на такива фондове, изразяват оптимизъм за възможностите около изкуствения интелект. По-предпазливи са обаче към скоростта, с която някои фондове инвестират средствата си и се връщат за ново финансиране.

Тези инвеститори, известни като ограничено отговорни партньори (LP), обичайно разпределят капитала си между различни управляващи дружества и стратегии, но така могат да натрупат участия в едни и същи компании през няколко фонда. Според Бхати концентрацията в малко на брой успешни бизнеси е нормална за рисковото инвестиране, където отделни големи успехи са решаващи за доходността. Той дава за пример фондове на над десет години, в които вече се открояват Databricks, SpaceX и Stripe. Необичайна сега е скоростта на концентрацията. Кларксън допълва, че фондовете за най-ранните етапи все още предлагат по-разнообразни възможности и инвестират по-малки суми.

Кларксън казва, че вижда фондове да се връщат за нов капитал само след година при обичаен според нея интервал от две до две години и половина. Бхати посочва отправна точка от 24–36 месеца и отбелязва, че при някои от най-бързо инвестиращите фондове вече се срещат цикли от 12–18 месеца. По думите му има и необичайни увеличения на размера на фондовете по средата на цикъла, а размерите на началните инвестиционни кръгове са нараснали приблизително двойно.

Големите вложения в отделни компании могат бързо да ускорят инвестиционния график. Бхати илюстрира това с условен пример за насочване на 20% от фонд към голям кръг на Anthropic. Той определя ускорението като предупредителен сигнал, но го разграничава от предишния период на бързи инвестиции в криптопроекти без приходи: според него сега има компании, които нарастват от нулеви приходи до 100 млн. долара.

Кларксън посочва фондовете от 2021 г. като аргумент срещу едногодишните инвестиционни цикли: оценките тогава са били крайно високи, а според нея е по-трудно да се направят успешни вложения в рамките само на една година. Тя уточнява, че пет години все още са ранен етап за оценка на тези фондове и че някои могат да се окажат много успешни благодарение на участие в AI компания. Бхати също не очаква фондовете от пандемичния период да бъдат най-добрите в портфейла му за последните 15 години, но допуска отделни големи успехи.

За LP инвеститорите по-честото набиране на средства създава и дилема в отношенията с управляващите фондовете. Кларксън обяснява, че пропускането на един фонд може да затрудни участието в следващ, затова по-често се намалява поетият финансов ангажимент. Тя припомня случаи от 2021 г., когато планирани вложения от 10 млн. долара са били свивани до 5 млн. долара, защото първоначалната сума е била предвидена за две години. Бхати също подчертава нуждата ангажиментите да се съобразяват с наличния капитал и отбелязва, че някои управляващи увеличават съществуващ фонд, вместо да набират изцяло нов.

Натискът не е само върху инвестиционните планове. По думите на Кларксън продължаващите искания за внасяне на договорен капитал без насрещно разпределяне на постъпления от фондовете могат да затруднят институции с текущи разходи, включително болници и фондации. Това понякога кара инвеститори да се оттеглят от рисковия капитал.

И двамата описват вторичните продажби на вече притежавани дялове като все по-приет начин за осигуряване на ликвидност наред с излизането на борсата и сливанията и придобиванията. Кларксън отбелязва, че този пазар е станал по-развит през последните около пет години, макар активността да е съсредоточена в малък брой водещи компании. Бхати дава условен пример: ако продажбата на 20% от дадено участие може да възстанови вложения във фонда капитал, това е основание да се обмисли частична продажба, без инвеститорът да се отказва от останалото си участие.