Иран се подготвя за възможни нови американски и израелски удари след междинните избори в САЩ на 3 ноември, съобщава „Дойче веле“ (DW) в материал от 22 октомври 2026 г. Представители на властта в Техеран описват стратегия за запазване на режима и нанасяне на достатъчно тежки ответни удари в региона, които да направят продължителната кампания неизгодна за противника. Американските медии съобщават за военни планове и обсъждани варианти, а не за обявено решение за нападение.

На 8 октомври президентът Доналд Тръмп заяви в социалните мрежи, че САЩ няма да атакуват Иран преди междинните избори, като се позова на „продуктивни разговори“ с Техеран. Според DW последните американски удари са били в началото на септември, а САЩ и Израел са започнали войната в края на февруари. Медията посочва социологически проучвания, според които високите цени на енергията заради войната вредят на Републиканската партия на Тръмп. В Израел изборите са на 27 октомври, а премиерът Бенямин Нетаняху води кампания с платформа за смяна на режима в Иран.

DW цитира публикация на „Ню Йорк таймс“, според която САЩ и Израел са разработили конкретни планове за кратка, но интензивна операция срещу ядрени обекти, енергийна инфраструктура и иранския арсенал от ракети и дронове. Високопоставен американски представител казва пред вестника, че целта би била Техеран да бъде принуден към дипломатически отстъпки чрез допълнително отслабване на икономиката му. По данни на DW две американски авионосни ударни групи са в Арабско море, а трета се очаква до края на ноември. Медията припомня и съобщение на Axios от началото на октомври, че Пентагонът е наредил на Централното командване да приключи подготовката за подновяване на мащабни бойни операции в Иран.

На 15 октомври Тръмп заяви пред Newsmax, че обмисля удар по планината Пикакс край ядрения комплекс в Натанз. Американски представители смятат, че Иран може да е преместил там под земята чувствителни материали, свързани с ядрената програма. На следващия ден CNN съобщи, че президентът обмисля използването на бомба MOAB срещу ирански цели. DW уточнява, че тя създава мощна взривна вълна над земята и ефективността ѝ срещу подземни съоръжения като тези в Пикакс би била ограничена.

Али Асгар Шафиеиан, медиен съветник на иранския президент Масуд Пезешкиан, признава пред DW американското военно и технологично превъзходство, но определя запазването на властта като основна цел на Техеран. Той посочва бързата замяна на висши представители, убити при предишни атаки, като пример за устойчивостта на управлението. Според медията Иран възстановява и способностите си за удари с ракети и дронове, засегнати в първите седмици на войната. Ройтерс, цитирана от DW, съобщава, позовавайки се на ирански представители, че Техеран се готви за нови атаки, а не за споразумение, и протака преговорите в опит да отслаби Тръмп преди изборите.

Техеран е предупредил правителствата в региона, че американски бази и критична инфраструктура могат да станат мишени, ако съседни държави подпомогнат нова американска или израелска операция, съобщава DW. Външният министър Абас Арагчи заплашва с „решителен и пропорционален отговор“ при участие или съдействие. Същевременно той оставя възможност за дипломация, ако Вашингтон покаже искрено желание за изграждане на доверие и справедливо решение.

Подготовката включва и вътрешната сигурност, казва пред DW базираният в Техеран политически анализатор Рахман Гахреманпур. По думите му властите се готвят да противодействат на въоръжени опозиционни групи и евентуални протести, така че външният военен натиск да не се съчетае с вътрешни вълнения. Той смята, че нови бойни действия могат да доведат до ограничения на интернет и по-силна мобилизация на привържениците на властта на обществени места. Според него целта на тази асиметрична стратегия е Вашингтон да бъде убеден, че смяната на режима чрез военна сила е невъзможна.

Преговорите остават блокирани около ядрената програма, която според американските представители трябва да е водеща тема, посочва DW. Гахреманпур казва, че някои фракции в Иран подкрепят връщане към споразумение, но смятаните за прекомерни американски искания затрудняват дори привържениците на компромиса да намерят вътрешна подкрепа. Последното иранско предложение, предадено чрез катарски посредници, предвижда отваряне на Ормузкия проток под ирански контрол срещу вдигане на американската морска блокада, освобождаване на замразени активи и прекратяване на военните действия.

Според DW американската блокада на иранския петролен износ през Ормузкия проток намалява петролните приходи на Техеран. Същевременно „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от медията, съобщава въз основа на данни на Kpler, че общите петролни потоци през протока се доближават до предвоенните равнища. Изданието свързва това с американското ескортиране на танкери и по-голямата готовност на корабните компании да поемат риск заради възможността за по-високи печалби.

За цивилните опасенията от нови удари се наслагват върху икономическите трудности. Лекарка от Техеран, говорила пред DW при условие за анонимност, описва силно влошено икономическо положение и бедност сред хората около нея. Тя се страхува от подновяване на боевете и очаква нови ограничения на интернет. Друга жителка на столицата изразява тревога, че съчетание от война и протести може да доведе до сблъсъци по улиците.