Средната есенна температура в България през последното десетилетие е с 0,7°C по-висока спрямо предходното и с 1,5°C над нивото от 1996–2005 г. Това показва анализ на Климатека, изготвен от метеоролога Николай Петков въз основа на данни от 27 метеорологични станции за 1961–2025 г. и изследвания на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

При сравнение на двата 30-годишни климатични периода — 1961–1990 г. и 1991–2020 г. — средната есенна температура се повишава с 0,56°C. Според данните на НИМХ затоплянето в по-голямата част от страната е между 0,1°C и 0,5°C, а на отделни места надхвърля 1°C. По данните от 27-те станции пет от десетте най-топли есени за изследвания период са през последните седем години, а най-топла е есента на 2023 г.

Между двата климатични периода най-голямо е затоплянето през октомври — с 0,68°C, следван от септември с 0,52°C и ноември с 0,47°C. През последното десетилетие средната септемврийска температура достига 18,1°C — с 0,8°C повече спрямо предходното десетилетие. Според анализа тя се доближава до средната температура за юни през 1961–1990 г. За октомври през 2016–2025 г. също е отчетено увеличение с 0,8°C спрямо предходните десет години.

Променя се и броят на дните с мраз и на летните дни. Според данните на НИМХ между двата 30-годишни периода дните с мраз — с минимална температура под 0°C — намаляват средно с два в равнинните райони и с пет в планините. Летните дни, при които максималната температура надхвърля 25°C, се увеличават с повече от два през есента, а на отделни места — с осем.

Есенните валежи нарастват средно с над 15% между 1961–1990 г. и 1991–2020 г. — най-голямото увеличение сред четирите сезона според НИМХ. В Североизточна България нарастването е между 25% и 40%, а на отделни места достига 50–60%. В източната част на страната зачестяват и случаите на умерени и силни валежи.

Според НИМХ есента на 2025 г. е сред най-топлите за последните 15 години и най-валежната за последното десетилетие. Сезонът е белязан от екстремни валежи в Югоизточна България, включително наводнението в курорта Елените на 4 октомври 2025 г., при което загиват четирима души. Подобно бедствие засяга Царево през септември 2023 г.

В анализа се подчертава, че конкретно наводнение не може автоматично да се обясни с климатичните промени. За да се установи доколко глобалното затопляне е повлияло на дадено екстремно метеорологично събитие, е необходим специализиран атрибуционен анализ. При затопляне с 1°C въздухът може да задържа приблизително 7% повече водна пара. Това създава условия за по-интензивни дъждове при подходяща атмосферна обстановка, но не означава непременно увеличение на валежите навсякъде.

При умерен сценарий на затопляне оценките на НИМХ предвиждат есенните температури през 2071–2099 г. да бъдат с около 2,5–3,5°C по-високи спрямо 1975–2004 г. Очакваната промяна на есенните валежи е в диапазона от минус 10% до плюс 10%. За средногодишната температура оценката при същия сценарий е увеличение с 2,9–3,2°C.

Според анализа по-дългото задържане на летни температури и по-късното настъпване на зимни условия в планините създават предизвикателства за зимния туризъм. За земеделието по-продължителният вегетационен период не е непременно предимство: растенията остават уязвими към внезапни застудявания и слани въпреки общото затопляне.