Изследването на тумора при меланом може да помогне при избора на лечение, но част от показателите за очаквания ефект все още се проучват. Разликата между вече използваните биомаркери и тези в процес на изследване е сред темите, представени от проф. Дирк Шадендорф на IV Национален конгрес по дермато-онкология в София, съобщава БНР.

Тридневният форум продължава до 1 ноември и се организира от Българската асоциация по дермато-онкология (БАДО). Той събира 70 български специалисти и международни експерти от Германия, Италия, Полша и Израел за обсъждане на диагностиката и лечението на меланома и други видове рак на кожата.

Един от утвърдените подходи е молекулярното изследване за мутацията BRAF V600, която се среща при част от пациентите с меланом. Установяването ѝ помага на лекарите да определят дали пациентът може да се възползва от конкретни таргетни терапии — лекарства, насочени срещу определени промени в тумора.

При имунотерапията, която подпомага имунната система да атакува раковите клетки, предизвикателството е различно. Учените търсят по-надеждни биомаркери, за да предвидят кой пациент ще се повлияе добре, при кого рискът от връщане на заболяването е по-висок и кога е необходимо по-интензивно лечение.

Изследването на отстранената при операция тъкан може да даде информация и за ефекта от вече проведено предоперативно лечение. Проф. Даниела Масси от Италия представя как оценката на останалите жизнеспособни ракови клетки подпомага преценката за риска от повторна поява на заболяването и решенията за последващата терапия.

Безопасността на имунотерапията също е във фокуса на дискусиите. Проф. Марио Мандала от Италия разглежда редките, но потенциално сериозни усложнения, при които активираната имунна система атакува здрави органи и тъкани. Той подчертава значението на внимателното проследяване и ранното разпознаване на симптомите.

Изборът на терапия зависи и от особеностите на самия пациент. Проф. Майкъл Вайхентал, изпълнителен директор на Европейския меланомен регистър (EUMelaReg), представя проекти, включително с българско участие, за влиянието на придружаващите заболявания, възрастта и общото състояние върху лечението и резултатите при напреднал меланом.

Предстоящите презентации на проф. Пьотр Рутковски и проф. Анна Чарнецка от Полша са посветени на индивидуализираната терапия при напреднал меланом с BRAF мутация: една и съща генетична промяна не означава еднакво лечение за всички пациенти. Д-р Нетанел Ашер от Израел ще разгледа възможностите при меланом, който не се повлиява от имунотерапия.

Сред изследователските направления на конгреса са и персонализираните РНК ваксини срещу меланом. Доц. Ива Гаврилова, секретар на БАДО и главен координатор на Европейския меланомен регистър за България, обяснява, че те се разработват за хора с вече поставена диагноза, а не за профилактика. Целта е имунната система да бъде подпомогната да разпознава и атакува по-ефективно туморните клетки.

БНР съобщава за 42% намаление на риска от рецидив или смърт при добавяне на индивидуализираната ваксина към имунотерапията с pembrolizumab в клинично проучване в заключителната, трета фаза. Доц. Гаврилова определя резултата като голяма крачка напред в персонализираното лечение на онкологичните заболявания.