В България липсват поне още 30 000 професионалисти по здравни грижи според оценката на Диана Георгиева от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, споделена в „Темата на NOVA“. Медицинската сестра с 25-годишен стаж посочва, че работещите сестри, акушерки, лаборанти и рехабилитатори са общо около 28 500. Репортажът представя недостига през нейния опит и работата на старшия рехабилитатор Цветомира Конова в столична болница.

По цитираните от NOVA експертни оценки за нормалната работа на здравната система са необходими около 60 000 професионалисти по здравни грижи, а средната възраст на работещите наближава 60 години. Телевизията описва дежурства, в които една сестра трябва сама да се грижи за десетки лежащо болни пациенти. Георгиева дава Кюстендил, Тетевен, Момчилград и Царево като примери за места, където според нея нетното възнаграждение не достига 1000 евро. По думите ѝ работата на няколко места води до умора и прегаряне.

Георгиева описва недостига и чрез случай със собствения си баща. По нейния разказ около година и половина по-рано той получил инфаркт по време на рутинно изследване. На място дошли трима лекари и една медицинска сестра, която трябвало едновременно да подава ампули и да подготвя тръба за интубация. „Тя не можеше да направи всичко сама“, казва Георгиева. Тя се включила в помощ, въпреки че не била на работа.

Друг случай от практиката ѝ е свързан с жена с инсулт и тежки увреждания, намерена на улицата. Георгиева разказва, че полицията открила дъщерята на пациентката, която издирвала майка си от 30 години. Синът, дъщерята и внуците успели да я посетят, като според сестрата за срещата се наложило да бъде нарушен протоколът. Жената впоследствие починала. „Има и друга страна – човешката страна на нещата“, казва Георгиева за тази среща.

За Цветомира Конова изборът на професия е свързан с баба ѝ и дядо ѝ, които са я отгледали и за които тя продължава да се грижи. Благодарността им я подтикнала да помага и на други хора. „Грижата за тези хора просто ме съживява“, споделя тя пред NOVA и добавя, че въпреки трудностите не би сменила професията си.

Конова работи с пациенти с парализа на лицевия нерв. Тя обяснява, че рехабилитацията включва обучение на лицевите мускули за възстановяване на движенията. При травматично прекъснат нерв възстановяването е по-трудно, посочва специалистката. Тя описва и работата след нервна транспозиция — операция, при която се използва друг нерв, който след това трябва да бъде обучен да изпълнява новата си функция.

Сред пациентите в репортажа е Павел Желязков. Според разказа на NOVA той получил тежка лицева парализа след настинка и първоначално помислил, че получава инсулт. Въпреки болничното лечение имало риск да загуби окото си и не можел да говори. Открил Конова, след като двама кинезитерапевти му казали, че случаят е безнадежден. Пет месеца след началото на рехабилитацията при нея телевизията го представя като напълно възстановен.

По данни на съсловието, цитирани от NOVA, в страната работят около хиляда рехабилитатори, а в някои райони един специалист обслужва няколко населени места.