Мащабът на протестите и безредиците във Франция, Италия, Белгия и Испания насочва към социални, а не само към културни причини, смята анализаторът Михаил Кръстев. Той поставя в центъра на обяснението отслабването на европейската социална държава.

По думите на Кръстев групи като мигрантите, младежите и самотните родители са особено зависими от добре работещи социални системи. Той твърди, че през последните пет години жизненият стандарт на тези групи се е влошил най-рязко.

Анализаторът посочва също, че според различни статистики около 15% от населението на Франция живее под прага на бедността. Той включва тази оценка в аргумента си за натрупването на социален натиск.

Според Кръстев устойчивостта на социалния модел зависи пряко от състоянието на големите европейски икономики. Той свързва отслабването им с ограниченията по време на пандемията, енергийната криза и санкциите срещу Русия.

Кръстев смята и че Европа е приела повече мигранти, отколкото може да асимилира. Въпреки това той определя отслабването на социалната държава като решаващ фактор за наблюдаваното напрежение и смята културното обяснение за недостатъчно само по себе си.

Тезата му съчетава натиска върху уязвимите групи, икономическото забавяне и ограничения капацитет на социалните системи. Изводът на анализатора е, че без отслабването на социалната държава протестите не биха достигнали същия мащаб.