Роботите прахосмукачки вече не само събират прах. В зависимост от модела те могат да създават карти на помещенията, да пазят история на почистването и да използват камера или микрофон. Според Engadget това означава, че устройството може да събира чувствителна информация за дома и ежедневието на хората в него.

Най-видимият риск идва от функциите за дистанционно наблюдение и управление. Когато собственикът проверява работата на робота извън дома, комуникацията може да преминава през сървърите на производителя. Така създадени в жилището данни може да напуснат локалната мрежа в зависимост от начина, по който е проектиран конкретният продукт.

Картата на жилището помага на робота да чисти по-ефективно, но същевременно описва разпределението на стаите. Камерата улеснява дистанционното наблюдение, но може да заснеме хора и лични вещи. Микрофонът също създава риск от улавяне на частни разговори, ако моделът разполага с такъв и функцията е активна.

Удобството не отменя въпроса кой получава достъп до данните от дома. Потребителят трябва да може ясно да разбере какво се събира, къде се изпраща, за каква цел се използва и колко време се съхранява. Тази информация често е описана в политиката за поверителност, която заслужава не по-малко внимание от списъка с функции.

Рискът не е еднакъв при всички устройства. Engadget изрично отбелязва, че не всяка свързана прахосмукачка записва всичко около себе си или споделя карта на дома. Възможностите за събиране и обработване на информация зависят от модела, затова общите подозрения не могат да заменят проверката на конкретния продукт.

Преди покупка има смисъл да се провери дали според документацията камерата и микрофонът могат да бъдат изключени, дали картите са необходими за основната работа и дали дистанционните функции изискват облачна връзка. При вече закупено устройство е добре да се прегледат документацията, настройките на приложението и поисканите разрешения, без да се предполага, че такава проверка сама по себе си гарантира контрол върху събирането на данни.

Най-полезният ориентир е прост: повече сензори и дистанционни възможности означават повече въпроси за данните. Чистият под не би трябвало да изисква неясни правила за личните данни.